Тя се премести по-близо до него, и двамата се облегнаха един на друг, обзети както от облекчение, така и от болка. Бяха като старци — изтощени и опрени плътно един в друг, докато се наслаждаваха на тежестта и присъствието на отсрещната страна. Един висок тийнейджър от рода Сун — Марина не можеше да различи пола му по кльощавата му фигура — се шмугна през вратата с нови Сини луни в ръце. Смях, поп музика, детски викове, бръмчене на машини — всичко това отекваше през тунелите, сякаш бяха тръби в някакъв огромен музикален инструмент.
— Корта Хелио.
Тост.
— Морето на драконите. Ако наистина задремя…
— Ще те пазя — обеща Карлиньос.
— А аз ще пазя теб.
Сексът винаги започваше по един и същи начин. Една чаша, запотена заради студената напитка. Няколко глътки охладен джин. Три капки синьо кюрасо от една стъклена пипета. Тишина, без музика. Музиката разсейваше Ариел Корта от секса. Тази вечер бе облякла една великолепна рокля на Рапи, модел „балерина“, с пухкава пола, широкопола сламена шапка на Диор и ръкавици. Устните ѝ бяха оцветени с червило на Ревлон — оттенък на червеното, наречен „Огън и лед“, — и в момента се присвиваха съсредоточено, докато тя отмерваше капките кюрасо една по една от пипетата. Тази вечер бе извадила бутилката с десет билки, която Дилма Филмюс ѝ беше дала. Когато последната капка набразди повърхността на течността в чашата за мартини, Ариел съблече роклята си. Сутиените бяха непотребни в условията на лунна гравитация, а и тя не обичаше и който и да е вид бельо. Останаха ръкавиците, шапката, дългите чорапи с дантела по края и обувките на Роджър Вивие с дванадесетсантиметров ток. Ариел вдигна чашата с мартини в ръката си и отпи една глътка.
Момчетата бяха успели. Съветът на Видия Рао се беше оказал правилен. По време на краткия, поверителен разговор, който Ариел беше провела с Лукас, бяха станали явни три факта. На Рафа се беше изяснило, че и тя разполага със значителна мощ и влияние. На майка ѝ — че Корта наистина бяха Петият Дракон. А на Лукас — че тя винаги ще бъде член на семейство Корта. „Искаме да те купим“, бе ѝ казало Видия Рао. Не да я купят — да я наемат. Да я притежават, но не завинаги, а само временно. Такава беше разликата между търговците и консултантите. Бе излязла на върха. Ариел Корта вдигна тост в чест на самата себе си, както и в чест на всичките си клиенти, договорни партньори и съмишленици. Отпи още една глътка от Синята луна. Бейжафлор ѝ показа отражението ѝ, което се предаваше от дискретно поставени камери. Ариел се изви така, че да може да огледа още по-добре прекрасното си тяло. Беше великолепна. Великолепна.
Преди да се съблече, изпуши една капсула Соло. Химическите Сестри, които създаваха най-популярните в лунното общество дизайнерски наркотици, ѝ я бяха принтирали по поръчка, специално за тези сесии. След това влезе в стаята за секс. Кожата, зърната, устните, вулвата и анусът ѝ горяха от възбуда. Стените и подът бяха облицовани с мека, бяла изкуствена кожа. Първо ботушите — високи, стегнато скроени и още по-стегнато вързани; тя ги стесни още, като дръпна връзките им. Изправи се и бавно обиколи стаята, като се наслаждаваше на допира на голите си бедра едно в друго и гъделичкането на копринените връзки по задника и вулвата ѝ. Коленичи, за да почувства по-добре капсите и токчетата, които се опряха на бедрата ѝ. След това — ръкавиците; стигаха до рамената и също имаха връзки, които стегна още по-силно. Ариел разпери пръсти, обвити в стегнатата бяла кожа на ръкавиците. После — дебелия, твърд нашийник. Ариел възкликна тихо, докато завързваше връзките възможно най-стегнато. Вече не можеше да се движи. Последен беше корсетът. Действията бяха истински ритуал — начинът, по който тя издишваше и дърпаше връзките още по-силно в точния момент, докато вече почти не можеше да диша. Малките ѝ гърди стърчаха стегнато.
Когато беше на тринадесет, Ариел получи оргазъм, след като облече космокостюм. Оттогава не беше носила такъв, но стегнатата му, неумолима хватка и контролът, който упражняваше върху тялото ѝ, бяха оставили постоянен отпечатък върху сексуалността ѝ. Не беше разказвала за тази случка на жива душа.
Топката за запушване на устата. Обикновена, червена топка — цветът подхождаше на червилото ѝ. Закопча каишката колкото можа по-плътно. Това действие бе заместило чаршафите, които преди пъхаше в устата си, за да заглуши стенанията на дълбоко удоволствие. Сякаш задържаше мехурчетата в шампанското. Ариел се молеше и пищеше, но звуците се губеха. Функцията за гласови команди на Бейжафлор беше изключена. Играта беше добре известна и на спътничката ѝ. Вече беше готова с обличането.