— Нима? — отговори тя с половин усмивка и вдигна глава към Хари. Самоуверената усмивка на младо момиче от поколение, което смята за слаби хората, били с нормално тегло по времето на Хари.
— Разгледах маратонките ти. Почти не личи да са носени. Причината не е, че са нови, защото преди две години престанаха да ги произвеждат. Имам същия модел.
— Е, сега вече ще ми остава повече време за тичане — вдигна рамене Сара.
— Да, баща ти ще лежи дванайсет години в затвора и няма да ти се налага да му помагаш в готвенето.
Хари я погледна и установи, че е успял да улучи. Устата й се отвори, а покритите с черен туш мигли запърхаха нагоре-надолу, докато мигаше на парцали.
— Защо ме излъга? — попита Хари.
— К… какво?
— Каза, че си тръгнала от къщи и си бягала до най-високата точка на парка, после си се спуснала покрай ресторанта и си се прибрала — всичко за трийсет минути. Снощи пробягах същото трасе. Отне ми близо четирийсет и пет минути, и то при положение че съм трениран бегач. Говорих с полицая, посрещнал те пред вратата, когато си се прибрала от кроса. Отрече да си била потна или силно запъхтяна.
Сара се понадигна на стола от отсрещната страна на тясната маса и несъзнателно се взря в червената лампичка над микрофоните — знак, че диктофонът е включен.
— Добре де. Не стигнах чак до горе.
— А докъде?
— До статуята на Мерилин Монро.
— В такъв случай и ти като мен си бягала по чакълестата алея. Когато се прибрах, в подметките ми се бяха набили камъчета. Извадих цели осем. А твоите подметки са съвсем чисти.
Хари не помнеше осем ли са били камъчетата, или три, например. Но споменаването на точна бройка придаваше допълнителна необоримост на твърденията му. По изражението на Сара прецени, че е постигнал желания ефект.
— Изобщо не си тичала до парка „Екебер”, Сара. Наистина си излязла от къщи в часа, посочен в показанията ти — 20,15. Няколко минути по-късно баща ти се е обадил в полицията и е заявил, че е убил майка ти. Навярно си обиколила квартала, колкото да се увериш, че полицията е пристигнала, и си се върнала — както те е инструктирал татко ти, нали?
Сара не отговори. Продължаваше да мига на парцали. Хари забеляза колко са се разширили зениците й.
— Говорих с Андреас — мъжа, с когото майка ти е имала връзка. Подвизава се под артистичния псевдоним Бум-Бум. Май не пее толкова добре, колкото свири на дванайсетструнна китара.
— Андреас пее… — Гневът в погледа й замря и тя млъкна.
— Той призна, че е излизал с теб няколко пъти. По време на една от срещите ви се запознал с майка ти. — Хари погледна в бележника си. Не защото беше забравил какво пише там — всъщност нищо, — а за да забави темпото на разговора, да й позволи да си поеме глътка въздух.
— С Андреас бяхме гаджета. — Гласът на Сара притрепери.
— Не и според него. По негови думи просто… — Хари отдръпна глава назад, уж за да прочете по-добре онова, което изобщо не стоеше в бележника му. — … сте преспали два-три пъти.
Сара потръпна.
— Но ти си започнала да му досаждаш, посочва той в показанията си. А Андреас е знаел от опит, че от фенка до вманиачена преследвачка има само една крачка. Много по-просто е да имаш неангажираща връзка със зряла омъжена жена, която не си въобразява разни глупости… Идеален начин да внесеш малко тръпка в делника. Да добавиш щипка пикантност към рибените кюфтета. Андреас се изрази точно така. Щипка пикантност към рибените кюфтета.
Хари вдигна поглед към Сара.
— Не баща ти, ти си взела телефона на майка ти. И си разбрала, че с Андреас са любовници.
Хари се запита как съвестта му приема случващото се: той прегазваше деветнайсетгодишно момиче без адвокат; тийнейджърка с разбито сърце, предадена от майка си и от мъж, за когото си бе въобразила, че е неин.
— Баща ти е не просто самопожертвователен, Сара. Той е и умен. Наясно е, че най-добрата лъжа се доближава максимално до истината. Лъжа е, че баща ти е отскочил до местната бакалия да купи едно-друго за вечеря, а после се е върнал, видял е есемесите в телефона на майка ти и я е убил. Истината е следната: докато той е бил в магазина, ти си прочела съобщенията. По-нататък, ако сменим в доклада името на баща ти с твоето, ще получим съвсем достоверно описание на събитията, разиграли се в кухнята. Скарали сте се, тя ти е обърнала гръб и е тръгнала да излиза. Ти знаеш къде стои ножът. Останалото е станало от само себе си. Когато баща ти се е прибрал и е видял какво се е случило, двамата сте скроили план как да те прикрие.
Хари не забеляза реакция в погледа й. Само упорита, тягостна, черна омраза. Установи, че съвестта му приема този разпит съвсем безболезнено. Едно е да си тийнейджър в страна от Третия свят и да убиеш човек, защото властите са ти тикнали оръжие в ръцете и са ти промили мозъка, че се биеш за родината си. Съвсем друго е да убиеш майка си и да оставиш невинния си баща да си сложи главата в торбата заради теб. Сара определено нямаше да се присъедини към призраците на онези, които навестяваха Хари в кошмарите му.