Хари погледна дланите си. Би дал всичко, за да облекчи болката на Олег, да я понесе вместо него. Какво да му каже? Че първия път, когато изгубиш много близък човек, е най-болезнено. Дори вече сам не знаеше дали е вярно. Хари се прокашля:
— Докато групата за оглед приключи, къщата ще е запечатана. При мен ли ще спиш?
— Не, у родителите на Хелга.
— Добре. Как го приема Хелга?
— Тежко. С мама бяха станали направо приятелки.
Хари кимна.
— Интересуват ли те подробности?
Олег поклати глава.
— Говорих надълго и нашироко с Бьорн. Разбрах какво знаем. И какво — не.
Знаем. Хари забеляза, че само няколко месеца след началото на стажа си Олег вече съвсем непринудено използваше множественото „ние”, когато говореше за полицията. Онова колективно „ние”, което Хари дори след двайсет и пет годишна служба никога не употребяваше, но опитът го бе научил, че въпреки това то е по-дълбоко вкоренено в съзнанието му, отколкото си дава сметка. Защото това „ние” ти дава дом. За добро или лошо. Когато си изгубил всичко друго — за добро. Хари се надяваше Олег и Хелга да се държат здраво един за друг.
— КРИПОС ме викат на разпит утре призори.
— Ясно.
— Ще ме питат ли за теб?
— Да — ако си вършат съвестно работата.
— Какво да кажа?
— Истината — сви рамене Хари. — Изложи им твоята гледна точка, без да разкрасяваш фактите.
— Добре. — Олег пак присви очи и си пое дълбоко дъх няколко пъти. — Ще ме почерпиш ли една бира?
Хари въздъхна.
— Както виждаш, не се държа особено мъжки, но поне имам доблестта да си спазвам обещанията. Затова винаги съм бил пестелив на обещанията към майка ти. Но за това й дадох дума: никога, за нищо на света да не ти налея дори капчица, защото баща ти е носител на същия гибелен ген, който нося и аз.
— Мама ми е наливала алкохол.
— Дадох й това обещание по собствена инициатива, Олег. Нямам намерение да те спирам да пиеш.
Олег се обърна и вдигна пръст. Нина кимна.
— Колко ще останеш заспал? — попита той.
— Възможно по-дълго.
Бирата пристигна. Олег я изпи бавно, на малки глътки. След всяко отпиване я поставяше между себе си и Хари, сякаш си я поделяха. Мълчаха. Нямаше и нужда да говорят. А не бяха и в състояние. Безмълвният им плач беше оглушителен.
След като пресуши халбата, Олег извади телефона си и погледна дисплея.
— Братът на Хелга ми е пратил съобщение. Идва да ме вземе с кола. Да те метнем ли до вас?
— Не, благодаря — поклати глава Хари. — Имам нужда да повървя.
— Ще ти изпратя есемес с адреса на погребалната агенция.
— Добре.
Изправиха се едновременно. Хари установи, че Олег има да порасне още няколко сантиметра, за да достигне неговите 193. После обаче съобрази: Олег няма да расте повече. Вече е зрял мъж. Прегърнаха се и силно се стиснаха в прегръдките си. Всеки опря брадичка в раменете на другия. Не се пускаха.
— Тате?
— Да?
— Когато се обади и каза, че става дума за мама, те попитах дали не сте се събрали пак, защото два дни по-рано й бях задал въпроса склонна ли е да ти даде още един шанс.
Хари усети как нещо започна да души гърдите му.
— Какво говориш?
— И тя обеща през уикенда да помисли по въпроса. Искаше да се сдобрите — убеден съм. Искаше да се върнеш при нея.
Хари затвори очи и стисна челюсти толкова силно, че кътниците му едва не се строшиха. Защо ти трябваше да идваш и да ме правиш толкова самотен? И целият алкохол на света не би стигнал да надхитри такава болка.
Десета глава
Ракел е искала пак да се съберат.
Това облекчаваше ли страданието, или го утежняваше?
Хари извади телефона от джоба си с намерението да го изключи. Олег му беше изпратил съобщение с въпроси по организацията на погребението, поставени от траурната агенция. Имаше три пропуснати повиквания — най-вероятно от вестници — и едно от познат номер: служебния на Александра в „Съдебна медицина”. Защо го е търсила — за да му поднесе съболезнованията си? Или защото пак е загоряла? За първото можеше да му изпрати есемес. Навярно покрай едното възнамеряваше да отвори дума и за другото. Млада лаборантка в „Съдебна медицина” на няколко пъти намекна, че Александра се възбуждала от силни емоции, без значение дали са положителни, или отрицателни. Гняв, радост, омраза, болка. Но скръб? Да… Похот и срам. Скандалното и възбуждащо чувство да се чукаш с човек в траур. Навярно съществуват и по-извратени неща. Не е ли например по-извратено, че само часове след като намериха Ракел мъртва той се вълнува от сексуалните фантазии на Александра? Какво е това, ако не извратено?