Тя замълча, сякаш чакаше потвърждение, и Томас Ройд кимна.
— Тук са и Невил, и съпругата му.
Той вдигна вежди.
— Малко неловко, нали?
— Да, така е. Идеята бе на Невил.
Тя отново замълча. Ройд не каза нищо, но тя сякаш почувства недоверие и повтори:
— Идеята беше на Невил.
— Защо?
Тя за миг вдигна ръце от волана.
— О, някакво модно поведение! Всички да проявяват разбиране и да станат приятели! Такава беше идеята му. Но знаеш ли? Не мисля, че нещата вървят добре.
— Сигурно не биха и могли — додаде той. — Как изглежда новата съпруга?
— Кей? Красавица, разбира се. Наистина е много красива. И съвсем млада.
— И Невил е луд по нея?
— О, да. Все пак са женени само от една година.
Томас Ройд се обърна бавно към Мери и я изгледа. Усмихна се. Тя каза припряно:
— Нямах предвид това.
— Хайде, Мери. Мисля, че точно това имаше предвид.
— Е, добре. Толкова очевидно е, че те наистина никак не си подхождат. Приятелите им например… — замълча.
Ройд попита:
— Срещнали са се на Ривиерата, нали? Не знам много. Само няколко факта, за които ми писа мама.
— Да, срещнали са се първо в Кан. Невил се увлече, но не мога да си представя, че не се е увличал и по-рано по безобиден начин. Продължавам да мисля, че ако бе оставен сам на себе си, нямаше да се случи нищо. Знаеш ли, той обича Одри.
Томас кимна. Мери продължи:
— Не вярвам да е искал да разруши брака си. Сигурна съм в това. Но момичето бе твърдо решено да го стори. То не се успокои, докато не го накара да напусне жена си. Какво може да направи един мъж в неговото положение? Разбира се, че се чувства поласкан.
— Била е лудо влюбена в него, така ли?
— Предполагам.
В гласа на Мери прозвуча колебание. Изчерви се под изпитателния му поглед.
— Колко съм злобна! Край нея вечно се върти някакво красиво конте, неин стар приятел, и понякога не мога да не се запитам дали към всичко това няма някакво отношение и фактът, че Невил е много богат и уважаван. Мисля, че преди това момичето не е имало пукната пара.
Замълча засрамено. Томас Ройд само измърмори многозначително „хм… хм“.
— Както и да е — въздъхна тя. — Може би всичко е съвсем просто. Момичето е обаятелно и може би това пробужда котешките инстинкти у старите моми на средна възраст.
Ройд я погледна замислено, но като при играч на покер лицето му остана безстрастно. След миг каза:
— Но какъв е точно проблемът в момента?
— Наистина нямам представа. Точно това е твърде неприятно. Естествено първо се посъветвахме с Одри и тя очевидно нямаше нищо против да се срещне с Кей. Справя се великолепно с положението. Просто е очарователна. Никой не би могъл да се държи толкова мило. Одри, разбира се, е винаги на ниво. Отнася се чудесно към двамата. Както знаеш, тя е много въздържана и никой не знае какво мисли или чувства, но, честно казано, струва ми се, че има нещо против.
— Няма причина за това — възрази Томас Ройд. Додаде бавно: — В края на краищата минали са три години.
— Но забравят ли хора като Одри? Тя обичаше Невил.
Ройд се размърда на седалката.
— Тя е само на трийсет и две. Животът е пред нея.
— Така е. Но го преживя тежко. Не зная дали си чувал, тя получи силна нервна криза.
— Зная. Мама ми писа.
— Мисля, че за майка ти все пак беше добре, че се наложи да се грижи за Одри. Това й помогна да забрави собствената си мъка — смъртта на брат ти. Толкова съжалявам за него.
— Да, бедният Ейдриън. Винаги е шофирал много бързо.
Замълчаха. Мери подаде ръка от прозореца, за да сигнализира, че ще завие по хълма надолу към Солткрийк.
Докато се спускаха по тесния лъкатушещ път, тя неочаквано попита:
— Томас, познаваш ли Добре Одри?
— Горе-долу. През последните десет години не сме се срещали.
— Но ти я познаваш от дете. Била е като сестра на теб и Ейдриън?
Той кимна.
— Била ли е понякога неуравновесена? О, не исках да го кажа по този начин, но имам чувството, че в момента нещо не е наред. Тя е толкова апатична, нейната уравновесеност е толкова неестествено съвършена, че понякога се питам какво ли се крие зад маската. Имам чувството, че преживява нещо много силно. Но не разбирам какво е то! Струва ми се, че е неестествена. Има нещо тревожно. Зная, че у дома се създаде атмосфера, която ни потиска. Всички сме нервни и избухливи. Но не разбирам причината. Понякога, Томас, изпитвам страх.