— Идвам веднага, сър. — Джим остави слушалката.
— Нещо сериозно? — попита старши инспектор Батъл.
Порази го странният израз на лицето на племенника му.
— Убийство. Старата лейди Тресилиън, която е инвалид. Тя е добре позната по тези места. Нейна е онази къща в Солткрийк, дето се издига над скалите.
Батъл кимна.
— Тръгвам при Стареца (така свойски Лийч наричаше началника на полицията). Той е неин приятел. Ще отидем заедно на мястото.
На вратата каза умоляващо:
— Нали ще ми помогнеш, чичо? Първият ми подобен случай…
— Докато съм тук, да. За взлом и грабеж ли става дума?
— Още не зная.
2.
Половин час по-късно майор Робърт Мичъл, началник на полицията, разговаряше мрачно с чичото и племенника.
— Все още е твърде рано да се каже, но едно изглежда сигурно — започна той. — Извършителят е бил вътрешен човек. Нищо не е изчезнало, няма следи от взлом. Тази сутрин намерихме затворени всички врати и прозорци. — Погледна Батъл. — Ще ви възложат ли случая, ако помоля за това Скотланд Ярд? Още повече че сте на мястото. Освен това сте роднина на Лийч. Само, разбира се, ако сте съгласен. Това би означавало да прекъснете отпуска си.
— Няма значение — отвърна Батъл. — А що се отнася до другото, обърнете се към сър Едгар (сър Едгар Котън бе помощник-комисарят), но доколкото знам, той ви е приятел.
Мичъл кимна.
— Да, вярвам, че ще се разбера с Едгар. Миналия път се разбрахме! Ще се свържа незабавно с него.
Вдигна слушалката на телефона и каза:
— Дайте ми Ярд.
— Случаят според вас заплетен ли е, сър? — попита Батъл.
— От онези случаи, когато не бива да допускаме грешки — отвърна майорът сериозно. — Трябва да бъдем абсолютно сигурни в нашия човек, независимо дали е мъж или жена.
Батъл кимна. Добре разбираше, че тези думи не бяха случайни. „Струва ми се, че знае кой е извършителят — помисли си той. — И тази догадка никак не му харесва. Сигурно е някой, когото познават добре по тези места, и аз ще си отрежа главата, ако не е така!“
3.
Батъл и Лийч бяха застанали на прага на приятно обзаведената спалня. Един полицай внимателно оглеждаше дръжката на тежкия стик за голф на пода и търсеше отпечатъци от пръсти. Краят на стика бе изцапан с кръв и по него личаха полепнали няколко бели косъма.
До леглото районният съдебен лекар доктор Лейзънби се бе навел над тялото на лейди Тресилиън.
Изправи се с въздишка.
— Идеален прав удар. Била е ударена отпред с чудовищна сила. Първият удар е разбил черепа и я е умъртвил, но убиецът е ударил втори път за по-сигурно. Няма да разработвам версии, а само ще ви изложа голите факти.
— От колко време е мъртва? — попита Лийч.
— Мисля, че е убита между десет часа и полунощ.
— Не можете ли да бъдете по-точен?
— За съжаление не. Трябва да се вземат под внимание всички факти. В днешно време не бесим хората по ригор мортис. Било е след десет и преди полунощ.
— И ударът е бил нанесен с този стик?
Лекарят го погледна.
— Вероятно. Все пак имаме късмет, че убиецът го е забравил. Не бих могъл да съдя за стика по раната. По всичко личи, че убиецът не е действал с острия край на стика. Ударът сигурно е бил нанесен с извития му край.
— Трудно ли е било? — попита Лийч.
— Ако е било предумишлено, да.
— Допускам, че по някаква нелепа случайност се е получил такъв удар.
Лийч бе вдигнал ръце, като се опитваше интуитивно да имитира удара.
— Нелепо е — каза.
— Да — отвърна лекарят замислено. — Цялата история е нелепа. Ударена е в дясното слепоочие, но който и да го е сторил, сигурно е стоял от дясната страна на леглото с лице към горния му край. Отляво няма достатъчно място, ъгълът откъм стената е твърде малък.
— Левак ли? — наостри уши Лийч.
— Не мога да коментирам този въпрос, има твърде много подводни камъни. Ако настоявате, ще ви дам най-лесното обяснение — че убиецът е левак, но има и други начини на тълкуване. Да предположим например, че старата дама е извърнала леко глава наляво точно в момента на удара. Или убиецът преди това е преместил леглото напред, застанал е отляво и после е върнал леглото на мястото му.
— Последното не звучи много правдоподобно.