Старши инспектор Батъл ги поздрави сърдечно.
— Надявам се, че не съм попречил — извини се той. — Но има някои въпроси, които бих искал да изясня. Чия е тази ръкавица например?
Той показа малка жълта кожена ръкавица. Обърна се към Одри:
— Ваша ли е, госпожо Стрейндж?
Тя поклати глава.
— Госпожице Олдин?
— Не мисля. Нямам ръкавици с такъв цвят.
— Мога ли да погледна? — Кей протегна ръка. — Не е моя. — Тя я пробва, но ръкавицата бе твърде малка.
— Госпожице Олдин?
Мери я пробва на свой ред.
— И за вас е твърде малка — каза Батъл. Обърна се отново към Одри: — Мисля, че на вас ще стане. Вашите ръце са по-малки от ръцете на другите дами.
Одри я взе и я опита на дясната си ръка. Невил Стрейндж каза рязко:
— Тя вече ви заяви, Батъл, че ръкавицата не е нейна!
— Може и да е сбъркала — обясни той. — Или да е забравила…
— Може и да е моя… — съгласи се Одри. — Ръкавиците са толкова еднакви, нали?
— Във всеки случай бе намерена под вашия прозорец, госпожо Стрейндж, скрита в бръшляна… заедно с втората — отвърна Батъл.
Замълчаха. Одри се опита да възрази, но после се отказа. Сведе очи под твърдия поглед на старши инспектора.
Невил изскочи напред.
— Вижте какво, инспекторе…
— Може ли да поговорим насаме с вас, господин Стрейндж? — попита мрачно Батъл.
— Разбира се, инспекторе. Да отидем в библиотеката.
Той тръгна напред и двамата полицаи го последваха.
Щом вратата се затвори зад тях, Невил попита с рязък тон:
— Каква е тази странна история с някакви ръкавици под прозореца на жена ми?
— Господин Стрейндж, открихме няколко много странни неща в този дом — отвърна Батъл спокойно.
— Странни? — намръщи се той. — Какво разбирате под „странни“?
— Ще ви покажа.
В отговор на кимването му Лийч излезе и се върна с някакъв особен предмет.
— Както сам виждате, сър, това е желязна топка, свалена от викторианска решетка за камина — тежка желязна топка — обясни Батъл. — После една ракета за тенис е била разглобена и е била поставена тази желязна топка. — Помълча. — Мисля, че не може да има съмнение, че лейди Тресилиън е била убита с нея.
— Ужасно! — Невил потръпна. — Но къде открихте този… кошмар?
— Топката е била почистена и завинтена отново върху решетката. Убиецът обаче е забравил да почисти и резбата. Върху нея открихме следи от кръв. Ракетата за тенис е била сглобена по стария начин, като са прикрепени двете й части с помощта на хирургически пластир. После ракетата е била небрежно захвърлена в шкафа под стълбището, където вероятно щеше да остане съвсем незабелязана сред купчината други неща, ако не бяхме търсили съвсем случайно нещо подобно.
— Умно от ваша страна, инспекторе.
— Просто въпрос на рутина.
— Предполагам, че не сте намерили отпечатъци?
— Ако съдим по теглото на ракетата, тя вероятно е на госпожа Кей Стрейндж. Но е била пипана както от нея, така и от вас и ние открихме отпечатъци от двама ви. Няма съмнение обаче, че след вас още някой е пипал ракетата с ръкавици. Намерихме само още един отпечатък, оставен според мен по невнимание върху хирургическия пластир, използван, за да се сглоби отново ракетата. В момента няма да ви кажа чий отпечатък е това. Преди това трябва да посоча още няколко момента. — Батъл замълча, после продължи: — Искам да се подготвите за нещо много неприятно, господин Стрейндж. Първо искам да ви попитам нещо. Напълно ли сте сигурен, че идеята за тази среща е била ваша, а не ви е била подхвърлена например от госпожа Одри Стрейндж?
— Нищо подобно. Аз…
Вратата се отвори и влезе Томас Ройд.
— Съжалявам, че се намесвам — каза, — но си помислих, че ще е по-добре и аз да присъствам на разговора.
Невил се обърна към него с раздразнение:
— Съжалявам, приятелю, но този въпрос е твърде личен.
— Боя се, че това не ме интересува. Виждате ли, чух отвън едно име. — Замълча. — Името на Одри.
— И какво общо има, по дяволите, името на Одри с теб? — избухна Невил.
— А какво общо има с теб, щом така ще си говорим? Не съм казал още нищо определено на Одри, но пристигнах тук с намерението да й предложа да се оженим и мисля, че тя знае това. Още повече, решил съм твърдо да се оженя за нея.