Старши инспектор Батъл се покашля. Невил се обърна рязко към него:
— Съжалявам, инспекторе, това прекъсване…
— Няма значение, господин Стрейндж. Искам да ви попитам само още нещо. По яката и на рамото на тъмносиния костюм, който бяхте облекли вечерта, когато бе извършено убийството, има светли коси. Знаете ли как са попаднали там?
— Предполагам, че са мои.
— Не, сър, не са ваши. Женски са, а на ръкава имаше червен косъм.
— Сигурно е от жена ми Кей. Смятате, че другите са на Одри, така ли? Твърде е възможно. Една вечер на терасата копчето на маншета ми се заплете в косите й. Спомням си добре това.
— В такъв случай — измърмори Лийч — светлите коси би трябвало да са върху маншета.
— За какво, по дяволите, намеквате? — избухна Невил.
— От вътрешната страна на яката има и следи от пудра — каза Батъл. — „Примавера“, номер едно. Много приятно оцветена пудра и при това доста скъпа, но е безсмислено, господин Стрейндж, да твърдите, че вие използвате пудра, защото няма да ви повярвам. А госпожа Кей Стрейндж употребява „Орхид Сън Кис“. „Примавера напорел“, номер едно, е пудрата на госпожа Одри Стрейндж.
— Какво искате да кажете? — повтори Невил.
Батъл се облегна назад.
— Искам да кажа, че… това сако е обличано от госпожа Одри Стрейндж. Това е единственото разумно обяснение как косите и пудрата са попаднали върху него. Освен това видяхте и ръкавицата, която току-що показах, нали? Ръкавицата е нейна. Беше дясната, а ето и лявата. — Той измъкна ръкавица от джоба си и я сложи на масата. Беше смачкана и опръскана с ръждивокафяви петна.
— Какво е това по нея? — промълви Невил уплашено.
— Кръв, господин Стрейндж — отвърна рязко Батъл. — Обърнете внимание, че е на лявата ръкавица, а госпожа Одри Стрейндж е левачка. Забелязах това още когато я видях да държи чашката с кафе в дясната ръка, а цигарата в лявата по време на закуската. А и поставката за писалки на бюрото й бе преместена вляво. Всичко съвпада — топката от решетката пред камината в нейната стая, ръкавиците под прозореца й, косите и пудрата по сакото ви. Лейди Тресилиън е ударена в дясното слепоочие, но леглото е разположено така, че никой не би могъл да застане от другата му страна. Следователно е било крайно неудобно да се нанесе такъв удар върху главата на лейди Тресилиън, но в същото време ударът е съвсем естествен за един левак…
— Да не искате да кажете, че Одри… Одри би могла да под… подготви съзнателно всичко и да убие една старица, която познава от години, само за да докопа парите й?
— Нищо подобно не искам да кажа — поклати Батъл глава. — Съжалявам, господин Стрейндж, но вие просто трябва да приемете фактите такива каквито са. Това престъпление отначало докрай е било насочено срещу вас. От мига, когато сте я напуснали, Одри Стрейндж е била обсебена от мисълта да ви отмъсти. Накрая психическото й равновесие е силно нарушено. А може би никога не е била напълно здрава психически. Може би е искала да ви убие, но това й се сторило недостатъчно. Решила е, че трябва да бъдете обесен заради убийство. Избрала е онази вечер, когато сте се скарали с лейди Тресилиън. Взела е сакото ви от спалнята и го е облякла, та да може кръвта на убитата старица да го напръска. Оставила е на пода стика за голф, като е знаела, че върху него ще открием отпечатъци от вашите пръсти, и е размазала кръв и коси по края му. Тя ви е внушила да дойдете тук по едно и също време. А ви спаси нещо, което не е могла да предвиди, фактът, че лейди Тресилиън ще позвъни на Барет и че тя ще ви види да излизате от къщата.
Невил бе заровил лице в дланите си. Той изстена:
— Не е вярно! Не е вярно! Одри никога не ме е мразила. Това е невероятна грешка. Тя е най-откровеният, най-праведният човек, тя не таи злоба в сърцето си.
— Нямам намерение да споря с вас, господин Стрейндж. Исках само да ви подготвя. Ще бъда внимателен с госпожа Стрейндж и ще я помоля да ме придружи. Имам заповед да я арестувам. Ще направите по-добре, ако се погрижите за адвокат.
— Това е абсурд! Пълен абсурд!
— Любовта се изражда в омраза много по-бързо, отколкото можете да си представите, господин Стрейндж.
— Казвам ви, че не е вярно. Абсурдно е.
Томас Ройд се намеси. Гласът му бе тих и спокоен:
— Престани да повтаряш, че е абсурдно, Невил. Овладей се. Не разбираш ли, че единственото нещо, което сега може да помогне на Одри, е да забравиш всякакво кавалерство и да признаеш истината.