— Кой беше този? — попита Конрой, след като преведе Търнър през тясна врата с изгнили черни гумени уплътнения по краищата. Завъртя колелото, което затваряше вратата; някой го беше смазвал наскоро.
— Казва се Оуки — отвърна Търнър, разглеждайки новата стая. Малка. Два от онези фенери, сгъваеми маси, столове, всичко чисто ново. На масите — някакви апарати под черни противопрахови капаци.
— Приятел?
— Не — каза Търнър. — Веднъж беше работил за мен. — Той се приближи до една от масите и повдигна противопраховия капак. — Какво е това? — Пултът под него имаше празния, полузавършен вид на заводски прототип.
— Кибердек на Маас-Неотек.
Търнър повдигна вежди.
— Твой?
— Получихме два. Единият е там на място. От Хосака. Определено е най-бързото нещо в мрежата, и Хосака не може дори да разгадае чиповете, за да ги откопира. Абсолютно различна технология.
— Получили са го от Митчел?
— Не казват. Това, че са допуснали то да излезе от тях, за да даде на жокеите ни малко острота, е някакъв признак за това колко много им е нужен човекът.
— Кой бачка с пулта, Конрой?
— Джейлин Слайд. Току-що разговарях с нея. — Той кимна към вратата. — Човекът на мястото е от Лос Анжелос, хлапе на име Рамирес.
— Бива ли ги? — Търнър постави обратно капака.
— Ще им се наложи, като знам колко ще струват. Джейлин си е спечелила доста име за последните две години, и Рамирес й е ученик. Абе, — Конрой сви рамене, — знаеш ги тези жокеи. Тотални откачалки…
— Откъде ги изровихте? И, между другото, откъде изровихте Оуки?
Конрой се усмихна.
— От твоя агент, Търнър.
Търнър зяпна Конрой, след това кимна. Обърна се и повдигна другия капак. Кутии, пластмаса и стиропор, подредени грижливо на студения метал на масата. Той докосна син пластмасов правоъгълник с отпечатан на него сребрист монограм: S&W.
— От твоя агент — каза Конрой, когато Търнър отвори кутията. Пистолетът беше там, в оформеното си легло от бледосин микропор, масивен револвер с грозна кутия под дебелото дуло. — S&W Тактик, 0.408, с ксенонов прожектор. Каза, че ще го искаш.
Търнър взе пистолета и натисна копчето за тестване на батериите на прожектора. Червеният светодиод на ореховата дръжка премига. След това измъкна барабана.
— Амуниции?
— На масата. Ръчно направени, с експлозивни куршуми.
Търнър намери полупрозрачен куб от махагонова пластмаса, отвори го с лявата си ръка и измъкна един патрон.
— Защо са избрали мен за тази работа, Конрой? — Той разгледа патрона, след което внимателно го постави в едно от шестте гнезда на барабана.
— Не знам — каза Конрой. — Май са те били сложили на пангара, когато са получили вестта от Митчел…
Търнър завъртя цилиндъра бързо и го щракна обратно на мястото му.
— Казах „Защо са избрали мен за тази работа, Конрой?“. — Той вдигна пистолета с две ръце и го насочи точно към лицето на Конрой. — При такова пукало понякога можеш да видиш чак до дъното на дулото, ако светлината е подходяща, да видиш има ли там патрон.
Конрой много леко поклати глава.
— Или можеш да го видиш в едно от другите гнезда…
— Не — каза Конрой много меко. — Няма начин.
— Да не би срамежливците да са я оцапали, Конрой. Какво би казал?
— Не — каза Конрой. Лицето му беше неподвижно. — Не са, и ти няма.
Търнър натисна спусъка. Ударникът щракна на празно. Конрой премига, отвори уста, затвори я и загледа как Търнър отпуска Smith & Wesson-а. Капка пот се търколи по челото му и се изгуби в едната от веждите.
— Е? — запита Търнър с отпуснато оръжие.
Конрой сви рамене.
— Недей да правиш тия гадости.
— Толкова ли ме искат?
Конрой кимна.
— Това е работа за теб, Търнър.
— Къде е Митчел? — Търнър отвори барабана и започна да зарежда останалите патрони.
— Аризона. На около петдесет километра от линията Сонора, в научна аркология на върха на една меза. Биолаборатории Маас — Северна Америка. Притежават всичко наоколо, чак до границата, и мезата е в средата на обхватите на четири наблюдателни спътника. Яко напечено.
— И как се предлага да влезем?
— Не се предлага. Митчел ще си излезе навън сам. Изчакваме го, събираме го и го доставяме в невредим вид до Хосака. — Конрой бръкна с показалец зад разкопчаната яка на черната си риза и измъкна черна найлонова корда, на която висеше малко черно калъфче със закопчалки на велкро. Той го отвори внимателно, измъкна оттам нещо и го подаде на Търнър на отворената си длан.
— Ето. Изпратил е това.
Търнър остави оръжието на масата и взе нещото от Конрой. Приличаше на издуто сиво микрософтче. Единият му край беше стандартен неврожак, а на другия имаше странно, закръглено образувание, каквото не беше виждал досега.