— Откъде си?
— Ню Мексико — каза жената. Лицето й беше като изрязано от дърво в слабата светлина. Тя се обърна и се отдалечи в посока към ъгъла от стени, който закриваше платната. Той различаваше там Сътклиф и черен младеж. Двамата ядяха от пликове от матово фолио. Рамирес, пултовият жокей на групата. Партньорът на Джейлин Слайд. От Лос Анжелос.
Търнър погледна нагоре към безграничния купол на небето и картата му от звезди. Странно колко по-голямо е всичко така, помисли си той, а от орбита е просто един залив, безформен и със загубил значение мащаб. Знаеше, че тази нощ няма да спи, и Големият Гмуркач щеше да го търси наоколо и да се гмурка зад хоризонта, влачейки опашката си след себе си.
Вълната от гадене и дезориентация го помете, когато образите от биософтовото досие заплуваха свободно през ума му.
8. ПАРИЖ
Андреа живееше в Квартиер дез Тернез, където древната й сграда, подобно на другите по улицата, очакваше да бъде почистена с пясъчна струя от неуморните обновители на града. Вътре в тъмния вход ивица биофлуоресцентна лепенка, производство на Фуджи Електрик, светеше мътно над очукана стена от малки дървени клетки, вратичките с цепнатини на някои от тях все още си бяха по местата. Марли знаеше, че някога пощаджиите всеки ден са пускали пощата през тези цепнатини; в идеята имаше нещо романтично, въпреки че кутийките с жълтите им делови табелки, сочещи местоживеенето на отдавна изчезнали наематели, винаги я бяха депресирали. По стените на стълбището имаше приковани увиснали кабели и фиброоптични влакна, всяка ивица — потенциален кошмар за някой нещастен техник по ремонтите. На другия му край през отворената врата с прашно матово стъкло на нея се виждаше запуснат двор с павета, блестящи от влага.
Когато Марли влезе, пазачът седеше на двора на бяла пластмасова палета, съдържала някога бутилки с минерална вода и смазваше търпеливо звено по звено черната верига на стар велосипед. Той й хвърли поглед, когато тя започна да се изкачва по стълбите, но не й обърна особено внимание.
Стълбите бяха от мрамор, изтрит до потъмняване и вдлъбване от поколенията наематели. Апартаментът на Андреа беше на четвъртия етаж. Две стаи, кухня и баня. Марли беше дошла тук, когато беше затворила галерията си за последен път, когато вече не беше възможно да спи в импровизираната спалня, която деляха с Ален, малката стая зад изложбената зала. Сега сградата отново довеждаше депресията й да обикаля наоколо, но усещането за нов тоалет и енергичното тракане на токчетата по мрамора я държаха на разстояние. Носеше твърде голямо кожено палто, няколко оттенъка по-светло от куфара й, вълнена пола и копринена блуза от Париж-Изетан. Беше си подстригала косата тази сутрин на Фобург Ст. Хоноре при бирманска фризьорка със западногермански лазерен молив; скъпа подстрижка, семпла, без да е прекалено консервативна.
Тя докосна кръглата плочка, завинтена в средата на вратата на Андреа, чу я да изписква меко, докато разчиташе линиите и извивките на пръстите й.
— Аз съм, Андреа — каза в мъничкия микрофон. Последва серия от щракания и тракания, докато приятелката й отключваше вратата.
Андреа застана на вратата, ръсейки капки вода по пода. Беше в старата хавлиена роба. Зяпна новата външност на Марли и се усмихна:
— Работата си ли си получила, или си ограбила банка?
Марли влезе и я целуна по мократа буза.
— Усещането е като по мъничко от двете — отвърна тя и се разсмя.
— Кафе — каза Андреа. — Направи ни кафе. Grandes cremes. Трябва да си изплакна косата. А твоята е чудесна… — Тя влезе в банята и Марли чу пръскане на вода по порцелан.
— Донесла съм ти подарък — каза Марли, но Андреа надали можеше да я чуе. Влезе в кухнята, напълни джезвето с вода, запали газовия котлон със старомодната пиезозапалка и затърси кафето по претъпканите полици.
— Да — казваше Андреа. — Виждам го. — Тя се беше загледала в холограмата на кутийката, която Марли беше видяла за пръв път във Вирековия конструкт на Гауди Парк. — Ти си по тая част. — Тя докосна копчето и илюзията на Брауна изчезна. Зад прозореца на стаята небето беше прорязано от редки тънички перести облаци. — Твърде мрачно за мен, твърде сериозно. Като нещата, които ти показваше в твоята галерия. Но това може да означава само че хер Вирек е направил твърде удачен избор; ти ще решиш тази загадка заради него. Ако бях на твое място, като се има предвид заплатата, бих си прекарала добре времето около това търсене. — Андреа носеше подаръка на Марли, скъпа, красиво бродирана мъжка блуза от сива фламандска фланелена плетка. Беше от този тип неща, които тя обичаше най-много, и радостта й беше очевидна. Подчертаваше светлата й коса, и беше почти с цвета на очите й.