Епизодът като че ли достигаше връхната си точка — древно BMW с горивно-клетъчен конвертор тъкмо го бомбардираха сервопилотирани миниатюрни западногермански хеликоптери на улицата под квартал „Ковина Конкурс“, Мишел Морган Магнум разстрелваше предалия я личен секретар с пистолет Намбу с никелирана дръжка, а Суслов, с който Боби все повече се идентифицираше, старателно се подготвяше да си измъкне задника от града заедно с гърдеста бодигардка, която беше японка, но много напомняше на Боби едно друго от момичетата от холопорна му — когато някой изкрещя.
Боби никога не беше чувал някой да крещи така, и в този глас имаше нещо ужасяващо познато. Но преди да се замисли върху това, кървавочервените пчелни пити отново се появиха и завъртяха и той пропусна края на „Хора с влияние“. Все пак, някаква част от него си мислеше, докато червеното се превръщаше в черно, той винаги може да попита Марша как е свършило.
— Отвори си очите, мъжки. Ха така. Светлината прекалено ли ти е ярка?
Беше, но не се променяше. Бяло, бяло, той си спомняше как главата му експлодира на години разстояние, ярка бяла граната в онзи пустинен мрак, пълен с прохладен вятър. Очите му бяха отворени, но не виждаше нищо. Само бяло.
— По принцип трябва да те оставя на мира, така е с момчета на твоя хал, но хората, дето ми плащат, рекоха дигни го, така че те събуждам, преди да съм свършил. Виждаш светлина, и това е всичко, така и трябва. Причината й викат неврален изключвател. Между мен и теб казано, купен е от сексшоп, но не виждам що да не се използва в медицината, след като искаме. А го искаме, щото още те боли здравата, и между другото той те държи да не мърдаш, докато действам по въпроса. — Гласът беше спокоен и методичен. — Сега, големият ти проблем беше гърбът, но се погрижих за това с една съшивачка и метър и нещо нокти. Тук не правим пластична работа, разбираш, но мацетата ще намират тези белези наистина интересни. Това, което правя точно в момента, е да почиствам тази тук на гърдите ти, след това ще щракна малко нокти там долу, и сме готови, освен че ден-два ще трябва да не мърдаш рязко, че да не скъсаш някой шев. Лепнал съм ти някой и друг дерм, и ще лепна още някой и друг. Междувременно ще ти включа сензориума до слух и пълно зрение, така че да се поосвестиш тук. Да не ти пука за кръвта; всичката си е лично твоя, и няма да има повече.
Бялото се сви в сиви облаци, и с бавното проясняване на замъглено зрение започнаха да се появяват обекти. Беше залепен на тапициран таван, и гледаше надолу към изцапана с кръв бяла кукла, която като че ли изобщо нямаше глава, само зеленикавосиня хирургична лампа, израстваща като че ли право от раменете й. Черен мъж в изцапан зелен комбинезон пръскаше нещо жълто в плитък разрез, който вървеше диагонално от точно над тазовата кост на куклата до точно под лявата страна на гърдите й. Знаеше, че мъжът е черен, защото главата му беше гола, гола и избръсната, и блестяща от пот; ръцете му бяха облечени в стегнати зелени ръкавици, и всичко, което Боби можеше да види от него, беше блестящото хало около главата му. От двете страни на шията на куклата имаше лепнати на кожата сини и розови дермадискове. Ръбовете на раната като че ли бяха боядисани с нещо, което приличаше на шоколадов сироп, и жълтият спрей съскаше, излизайки от мъничкото сребристо флаконче.