— Да ви донеса ли още нещо? Може би още Виши? — Сервитьорът стоеше до нея.
Тя погледна към него, и внезапно усети чувството, че нещо й е познато. Слабото тъмно лице…
— Той носи предавател — каза сервитьорът. — Също така е и въоръжен. Аз бях разносвачът на пратки от Брюксел. Дай му каквото иска. Помни, че парите не означават нищо за теб. — Той взе чашата й и я сложи внимателно на подноса. — И те най-вероятно ще го убият.
Ален се усмихваше, когато се върна.
— А сега, скъпа, — протегна се към цигарите той, — можем вече да обсъждаме бизнеса.
Марли също се усмихна и кимна.
11. НА МЯСТО
Той най-сетне си позволи три часа сън в бункера без прозорци, където локалната група беше уредила командния си пункт. Беше се срещнал с останалите от групата. Рамирес беше слабичък, нервен, постоянно погълнат от собственото си умение на пултов жокей; те зависеха от него, заедно с Джейлин Слайд на нефтената платформа, за мониториране на киберпространството около сектора на мрежата, който съдържаше тежко заледените банки на Биолаборатории Маас; ако Маас ги усетеше в последния момент, той може би щеше да успее да ги предупреди. Негово задължение беше също предаването на медицинските данни от хирургията на нефтената платформа, доста сложна процедура, ако се пази в тайна от Маас. Линията навън стигаше до телефонна будка по средата на пустошта. Оттатък будката те с Джейлин можеха да разчитат в мрежата само на себе си. Ако те се проваляха, Маас можеше да ги проследи обратно и да намери мястото. Там беше и Натан, техникът-ремонтник, чиято работа реално се състоеше в това да наблюдава снаряжението в бункера. Ако някоя част от системата им се повредеше, имаше поне някакъв шанс, че той ще успее да я поправи. Натан принадлежеше към вида, който беше дал на света Оуки и още хиляди други, с които Търнър беше работил през годините, нестандартни техници, които обичаха да изкарват пари по опасен начин и които бяха доказали, че умеят да си държат езика зад зъбите. Другите — Комптън, Теди, Коста и Дейвис — бяха просто скъпи мускули, наемници, тоя тип хора, които се наемат за такава работа. За тяхно удоволствие той беше разпитал Сътклиф извънредно внимателно за подготовката за изчезването. Онзи беше обяснил къде ще дойдат коптерите, редът на вдигане, и точно как и кога ще им бъде платено.
След това им каза да го оставят сам в бункера, и нареди на Вебер да го събуди след три часа.
Мястото беше било или помпена станция, или някакъв възел на електроснабдяване. Парчетата пластмасови тръби, които стърчаха от стените, можеха да са били канали за жици или отходни канали; в бункера по нищо не си личеше някоя от тях да е била свързвана към каквото и да било. Таванът, монолитна плоча от лят бетон, беше твърде нисък, за да му позволи да стои прав, и вътре се носеше сух, прашен аромат, който не беше съвсем неприятен. Групата беше почистила мястото, преди да внесат масите и съоръженията, но все още по пода имаше няколко жълти парченца вестници, които се разпадаха, когато той ги докоснеше. Разчиташе букви, понякога цели думи.
Сгъваемите метални маси за пикник бяха подредени край стените, образувайки буквата L, и всичките бяха отрупани с извънредно сложно комуникационно оборудване. Най-доброто, което Хосака може да намери, помисли си той.
Той внимателно мина покрай всяка маса, потупвайки леко всеки пулт, всяка черна кутия, като вървеше. Мина покрай силно модифициран военен предавател на странична честота, настроен на импулсно излъчване. Това щеше да бъде връзката им в случай че Рамирес и Джейлин провалят прехвърлянето на данни. Импулсите бяха предварително записани, изкусни технически рапорти, кодирани от криптографите на Хосака. Съдържанието на всеки отделен импулс беше безсмислено, но последователността, в която биваха излъчени, предаваше прости съобщения. Последователността B/C/A би информирала Хосака за пристигането на Митчел; F/D би означавала отлитането му от мястото, а F/G — смъртта му и прекъсването на операцията. Търнър отново потупа предавателя и се намръщи. Приготовленията на Сътклиф тук не му харесваха. Ако изтеглянето се провалеше, беше малко вероятно те да се измъкнат, и Вебер тихичко го беше информирала, че й е наредено в случай на провал да използва една ръчна противотанкова ракета върху медиците в миниатюрната им операционна. „Те знаят,“ беше казала тя, „и можеш да се обзаложиш, че им се плаща и за това“. Останалите от тях зависеха от хеликоптерите, базирани близо до Тъксън. Търнър предполагаше, че ако Маас надуши операцията, лесно ще ги свали още по пътя насам. Когато го беше казал на Сътклиф, австралиецът само беше свил рамене: „Не е точно както бих го направил при най-добри условия, приятел, но всички тук сме ограничени в нещата, нали?“.