Боби кимна.
— Типът софтуер, който някой като теб би наел от Две за ден, не струва нищо. Имам предвид, че ще работи, но няма да е нищо, на което някой от големите изобщо би обърнал внимание. Гледал си много филми за жокеи, нали? Е, добре, това, което показват по тях за такива неща е нищо, сравнено с това, което наистина едър оператор може да предложи. Особено когато се опре до ледотрошачи. Мощните ледотрошачи са малко плъзгава работа, дори за важните клечки. Знаеш ли защо? Защото ледът, наистина твърдият, стените около всяка голяма банка за данни в мрежата, винаги е произведен от ИИ, някой изкуствен интелект. Нищо друго не е достатъчно бързо, за да тъче добър лед и постоянно да го променя и надстройва. Така че когато на черния пазар се появи наистина як ледотрошач, тук вече играят и доста неизвестни фактори. Например, като за начало, откъде е дошъл този продукт? В девет от десет случая той идва от ИИ, а ИИ-тата постоянно ги следят, главно Тюринговите ченгета, за да са сигурни, че онези няма да станат прекалено умни. Така че може Тюринговата машина да ти се лепне на задника, понеже е възможно някъде някой ИИ да иска да си попълни частната банкова сметка. Някои ИИ имат гражданство, нали? Друго нещо, за което трябва да следиш, е че е възможно това да е военен ледотрошач, и такъв също влачи гадни куки подире си, или пък да се е изнизал от клона за индустриален шпионаж на някое дзайбацу, и това също не е много хубаво. Смилаш ли я тая гадост, Боби?
Боби кимна. Имаше чувството, че през целия си живот е чакал Бийвър да дойде и да му обясни машинариите на света, за чието съществуване той преди само е подозирал.
— И все пак, един ледотрошач, който наистина реже здраво, струва мега, имам предвид beaucoup. И така, ако си на пазара г-н Не-кой-да-е, и някой ти предложи такова нещо, ти може да не искаш да го пратиш по дяволите. И тогава го купуваш. Купуваш го, без да се чуе нито гък наоколо, но не го включваш, не. Какво правиш с него? Занасяш си го у вас и хващаш техника си да го префасонира така, че да изглежда най-обикновено. Например го вкарваш във формат като този — той потупа купчината софтуер пред него — и, както обикновено го даваш на своето момче за поръчки, което ти дължи някоя и друга услуга…
— Чакай малко — прекъсна го Боби. — Нещо не ми харесва…
— Добре. Това означава, че почваш да загряваш, или поне че почваш да загряваш повече от преди. Дават го те на твоя познат ’уераджия, мистър Две за ден, и му разказват за проблема си. „Хей, ас,“ казват му те, „искаме да пробваме как бачка тая щуротия, пусни я веднъж пробно ти, щото ние не сме луди да го правим. Проблемът си е твой, момчето ми.“ И когато нещата станат така, какво ще направи Две за ден с това? Той ли ще го включи? Няма начин. Забрави. Той просто прави същата гадост, която големите клечки са направили с него, с тая разлика, че дори не си дава труда да предупреди типа, с който ще я направи. Това, което той прави, е да си избере някоя база в Средния запад, пълна догоре с програми за укриване на данъци и работни схеми за пералните за йени за някой публичен дом в Канзас Сити, и всички, които не са паднали преди една минута от дървото знаят, че тая проклетия е до ушите в лед, черен лед, абсолютно летални програми за обратна връзка. Нито в Агломерата, нито извън него има жокей, който би се ровичкал из такава база; първо, защото тя направо плува в защити; второ, защото това вътре е от някаква стойност единствено за финансовите ченгета, и те сигурно вече са се лепнали за собственика.
— Хей, — каза Боби, — дай да си го кажем направо…
— Казвам ти го направо, бяло момче! Подбрал е тази база, след това е прегледал списъка си от хотдогаджии, амбициозни пънкове от цял Баритаун, уилсъни, достатъчно глупави, за да пуснат програма, която никога преди това не са виждали, срещу база, която някой майтапчия като Две за ден им е подбрал и им е казал, че е лесна плячка. И кого ще подбере той? Избира някой нов в играта, я, някой, който не знае дори къде живее Две за ден, няма дори телефона му, и казва: ела, мой човек, занеси си това в къщи, изкарай някоя пара, измъкнеш ли нещо свястно, ще го пробутаме на черно! — Очите на Бийвър бяха разширени; той не се усмихваше. — Прилича ли ти това на някого, когото познаваш, човече? Или май искаш да не се занимаваш със загубеняци?
— Имаш предвид, че той е знаел, че ще бъда убит, ако пробвам тази база?