— Не, Боби, но е знаел, че има такава възможност, ако софтуерът не работи. Това, което е искал най-вече, е да гледа как опитваш. Което дори не се е погрижил да направи сам, просто оставил двама жокеи да наблюдават. Би могло да станат няколко различни неща. Например, ако този ледотрошач се беше справил с черния лед, ти щеше да влезеш вътре, да намериш куп числа, които нямат капка значение за теб, и щеше да се измъкнеш обратно, може би без да оставиш изобщо следа. Добре, идваш тогава значи обратно при Леон и казваш на Две за ден, че е подбрал не каквито трябва данни. О, той с гаранция щеше да се съдере да се извинява, и ти щеше да получиш нова цел и нов ледотрошач, а той щеше да закара първия обратно в Агломерата и щеше да каже, че всичко му е наред. И между другото щеше да хвърля по едно оченце към теб, просто да следи как си със здравето, и да гледа дали някой няма да дойде за ледотрошача, за който може да се е разбрало, че е бил използван. Другият начин, по който нещата можеха да станат, е по този, по който почти станаха, в ледотрошача да е имало някаква гавра, ледът да те беше изпържил до смърт, и един от тези двамата жокеи щеше да трябва да разбива дома на майка ти, и да измъкне тоя софтуер обратно, преди някой да е намерил тялото ти.
— Не разбирам, Бийвър, всичко това е прекалено гадно, за…
— Гадно, задника ми. Животът е гаден. Имам предвид, че говорим за бизнес, разбираш? — Бийвър го изгледа малко безмилостно. Рамките на очилата се бяха плъзнали надолу по слабичкия му нос. Той беше по-светлокож от Две за ден и едрия мъж, с цвета на кафе с мъничко сметана, и челото му беше високо и гладко под късо подстриганата черна коса. Под робата си от акулова кожа той изглеждаше кльощав, и Боби нямаше чувството, че той е истинска заплаха. — Проблемът ни обаче, причината да сме тук, причината ти да си тук, е да разберем какво е станало. А то е нещо различно.
— Ти имаш предвид, че той ме е сложил за примамка, че Две за ден ме е подложил за да отиде моя задник? — Боби все още седеше в стола-количка от родилния дом „Света Мария“, въпреки че вече нямаше чувството, че му е нужен. — И че той я е омазал здравата пред тия образи, тежкарите от Агломерата?
— Точно така.
— И затова той действа така, като че ли не му пука на оная работа, или ме е вписал за изкормяне, така ли? Щото си е изкарал акъла?
Бийвър кимна.
— И, — продължи Боби, внезапно разбирайки какво е издънило яко Две за ден, и защо той е изплашен, — това е защото аз си вдигнах задника, там на Голямата Площадка, и тия шибани Чворове ме скасапиха заради дека ми? — Той се наведе напред, зарадван от факта, че е свързал нещата. — И тези типове май се очертава да го очистят или нещо от сорта, ако той не им го върне обратно, нали?
— Май гледаш доста филми, — каза Бийвър, — но идеята определено е нещо подобно.
— Аха. — Боби се облегна назад в стола и вдигна босите си крака на ръба на масата. — Добре де, Бийвър, кои са тези типове? Кви ги рече, хам-хуми? Магьосници, дето им викаш? Какво, по дяволите, трябва да значи това?
— Ами, Боби, — каза Бийвър, — аз съм единият, а онзи, едрият приятел — можеш да му викаш Лукас — е другият.
— Сигурно вече си виждал такъв — каза Бийвър, когато мъжът, който той нарече Лукас, сложи на масата прожекционен резервоар, разчиствайки методично място за него.
— В училище — каза Боби.
— На училище ли ходиш, приятелче? — изсъска Две за ден. — Що не си стоя там, да ти го начукам? — Той палеше цигара от цигара, откакто се върнаха с Лукас, и изглеждаше в още по-лоша форма, отколкото преди.
— Млъквай, Две за ден — каза Бийвър. — Малко образование може да ти е от полза.
— Там използваха такъв, за да ни показват как се действа в мрежата, как се прави заявка в библиотеката за печатни книги, такива работи…
— Добре тогава — каза Лукас, изправи се и бръсна несъществуващия прах от големите си розови длани, — използвал ли си го някога за това, да вземаш напечатани книги? — Той беше махнал безупречно чистото си черно сако; идеално бялата му риза беше пресечена от чифт тънички тиранти с цвят на тъмно бордо, и беше разхлабил възела на простата си черна вратовръзка.
— Не чета много добре — каза Боби. — Имам предвид, че мога, но си е зор. Иначе да, правил съм го. Гледал съм някои истински стари книги за мрежата и такива работи.
— Предполагах, че си — каза Лукас, включвайки някакъв малък кибердек в пулта, образуващ основата на резервоара. — Нулев Брояч. Прекъсване по нулев брояч. Стар програмистки лаф. — Той предаде дека на Бийвър, който започна да трака команди по него.
В обема на резервоара започнаха да се появяват сложни геометрични форми, подравнени по почти невидимите равнини на тримерна мрежа. Бийвър очертаваше киберпространствените координати на Баритаун, забеляза Боби.