— Вярно е, — каза той, — но това е въпрос на бизнес. Той трябваше да прати някого да наблюдава жилището ти по време на акцията, за да е сигурен, че нито ти, нито софтуерът ще предприемете непредвидени разходки.
— Добре де, той е пратил Риа и Джаки долу при Леон, защото ги видях там. — Боби бръкна в яката на черната си пижама и почеса затворената рана, която минаваше през гърдите и стомаха му. След това си спомни за стоножката, която Пай беше използвал като шев, и бързо си дръпна ръката. Раната сърбеше, права линия от сърбеж, но той не искаше да я докосва.
— Не. Джаки и Риа са наши. Джаки е мамбо, жрица, кон на Данбала. — Бийвър продължи да върви напред. Боби подозираше, че той избира някакъв определен път или следа през оплетената хидропонна гора, въпреки че той като че ли нямаше някаква определена посока. Някои от по-големите дръвчета бяха посадени в зелени пластмасови чували за боклук, напълнени с тъмен хумус. Много от тях се бяха пробили, и бледите корени търсеха свежа почва в сенките между флуоресцентните светлини, където времето и постепенното падане на листата бяха събрали тайничко с общи усилия тънък слой компост. Боби носеше черните пластмасови сандали, които Джаки му беше намерила, но между пръстите на краката му вече имаше влажна пръст.
— Кон ли? — попита той Бийвър, промъквайки се покрай бодливо на вид нещо, напомнящо обърната наопаки палма.
— Язди я Данбала, Данбала Уедо, змията. Понякога е кон на Аида Уедо, жена му.
Боби реши да не разнищва това повече и се опита да смени темата:
— Откъде Две за ден се е сдобил с толкова грамаданско място? И за какво са всичките тия дървета и там разни? — Той знаеше, че Джаки и Риа са го вкарали през една врата, в количката от „Света Мария“, но оттогава не беше виждал стена. Знаеше също и че аркологията покрива доста хектари, така че беше наистина възможно жилището на Две за ден да е много голямо, но не му се струваше много вероятно обикновен уераджия, дори и доста печен, да може да си позволи толкова голямо жилище. Никой не можеше да си позволи толкова голямо жилище, а пък и кой ли би искал да живее във влажна хидропонна гора?
Последният дерм вече беше на привършване, и гърбът и гърдите започваха да го парят и болят.
— Фикусови дървета, дървета мапу… Цялото това ниво на Проектите е lieu saint, свещено място. — Бийвър потупа Боби по рамото и посочи извити двуцветни въжета, висящи от клоните на близко дърво. — Дърветата са посветени на различни лоа. Това тук е на Угу, Угу Ферай, богът на войната. Тук растат и много други неща, разни билки, от които имат нужда билкарите, и някои просто така. Но това не принадлежи на Две за ден, то е общо.
— Искаш да кажеш, че целият Проект е намесен в това? Всички са вътре във вудуто и тия работи? — Това беше по-зле и от най-черните фантазии на Марша.
— Не, човече — разсмя се Бийвър. — Горе на върха има джамия, наоколо се мотаят към десетина-двайсет хиляди маниакални баптисти, някаква Църква на Сци… Както навсякъде другаде. Но — той се ухили — ние сме с традицията да вършим работата… Това как е било направено това ниво е много дълга история. Хората, които са проектирали тези неща, може би преди осемдесет или сто години, са имали идеята да ги направят колкото се може по-самозадоволяващи се. Да ги направят да отглеждат храна, да се топлят, да генерират енергия, каквото щеш още. Това тук, ако сондираш достатъчно надълбоко, стои върху много геотермална вода. Там долу е много топло, но не чак толкова, че да пуснеш генератор, така че не им дава енергия. Направили са си енергиен източник на покрива, с около стотина Дариеусови ротори, тия дето им викат миксери. Да си имат вятърна електроцентрала, разбираш? Сега получават повечето от ватовете си от Комитета по термоядрена енергия, както всички останали. Геотермалната вода обаче я изпомпват до топлообменник. Тя е прекалено солена, за да се пие, така че в топлообменника просто нагрява обикновената чешмяна вода, за която много хора смятат, че не става за пиене…
Най-сетне те се доближаваха до някаква стена. Боби погледна назад. Плитките локвички по калния бетонен под отразяваха клоните на дърветата-джуджета и голите бледи корени, висящи от саморъчно направените резервоари за хидропонна течност.
— След това те я наливат в резервоари и отглеждат скариди. Скаридите растат адски бързо в топла вода. След това я изпомпват през тръби в бетона тук нагоре, за да затоплят мястото. Това ниво е служело за тая работа, за гледане на хидропонен амарант, салати, такива работи. След това я изпомпват навън, в резервоарите за риба, и там водораслите ядат лайната на скаридите. Рибата яде водораслите, и всичко се завърта отново. Или поне идеята е била такава. Просто не са предвидили, че някой ще се вдигне на покрива да изрита оттам Дариеусовите ротори, за да освободи място за джамията, а също и много други промени. Така че това място ни се е освободило. И все пак още можеш да си намериш в Проектите дяволски добри скариди… И риба.