— След това обаче един ден отново цъфна, — продължи Финландецът, — откачен като плъх в кенеф. И без това си беше един ситен бледен боклук, а сега и носеше цял куп африкански работи, огърлици и кокали и разни от сорта. — Боби престана да слуша разказа на Финландеца доста дълго време, за да се чуди как някой, който изглежда като Финландеца, може да нарече някого ситен бледен боклук, след това погледна към Лукас, чието лице беше убийствено мрачно. Чак тогава се сети, че Лукас може би приема това за Африка един вид на лична основа. Финландеца обаче продължаваше с разказа си.
— Имаше маса стока за продаване. Декове, периферия, софтуер. Бяха на около две години, но си бяха връх отвсякъде, така че му платих доста. Забелязах, че има имплантиран куплунг, и ходи с едно сребристо микрософтче включено зад ухото. Какво е софтчето? Празно е, вика. Седи точно където си ти сега, хлапе, и ми разправя: то е празно и е гласът на Бога, и аз живея завинаги в белия Му шум, или някакви подобни лайна. Господи, викам си, Скандала е мръднал яката, и брои парите, дето му дадох, сигурно за пети път. Скандал, викам, времето е пари, ама би ли ми казал какво смяташ да правиш сега? Бях любопитен, познавах го по бизнес линия от години. Финландецо, вика той, трябва да се качвам по гравитационната шахта, Бог е там горе. Имам предвид, вика, Той е навсякъде, но тук долу има твърде много смущения, и те скриват лицето Му. Точно така, рекох, прав си. Показах му вратата и това ми ти. Повече не го видях.
Боби премига, изчака и се размърда на твърдата седалка на сгъваемия стол.
— Освен че след около година се пръква един тип, орбиталник, слязъл долу в отпуска, и носи нелош софтуер за продан. Не чак велик, но интересен. От Скандала е, казва. Добре де, може Скандала да е бръмнал, и да е далеч извън играта, но все още може би надушва добрата стока. И го купих. Беше преди нещо към десет години. И горе-долу по веднъж годишно по някой домъква по нещо. „Скандала ми рече, че трябва да ти предложа това“. И обикновено го купувам. Никога не е супер, но е окей. И винаги го носят различни хора.
— Само това ли беше, Финландецо, само софтуер? — запита Лукас.
— Да, основно, като изключиш тия странни скулптури ли са, какви са. Бях ги забравил. Предполагам, че Скандала ги прави. Първия път, когато някой донесе такава, купих софтуера му, след това го попитах какво, по дяволите, е това? Скандала рече, че може да се заинтересуваш, казва онзи. Кажи му, че е мръднал, викам аз. Онзи се разсмя. Добре, вика, задръж я, няма да си я нося обратно горе. Щуротията беше нещо с размерите на кибердек, просто купчина боклуци, натъпкани в кутия… Заврях я аз зад една каса от кока-кола, пълна с отпадъчно желязо, и я забравих, само че старият Смит — той ми беше колега по онова време, бачкаше главно с изкуство и колекционери — я видя и я поиска. Сключихме, значи, една дребна сделка. Дойдат ли още такива, Финландецо, вика, купувай. Горе в града разни гъзари търсят такива работи. Така че когато следващият път пристигна човек от Скандала, купих и скулптурата му, и я продадох на Смит. Никоя обаче не струваше кой знае колко… — Финландеца сви рамене. — Допреди месец. Дойде някакъв хлапак с това, дето го купихте. Беше от Скандала. Виж, вика той, това е биософт, трошач. Скандала казва, че струва доста. Сканирах го — окей. Реших, че изглежда интересно, разбираш? Твоят партньор Бийвър също го намери интересно. Купих го, Бийвър го купи от мен. Край на разказа. — Финландеца измъкна цигара, тя се оказа пречупена и сгъната надве.
— По дяволите. — Той изрови избледнял пакет книжки за цигари от същия джоб, измъкна едно от тънките розови листчета и го нави стегнато около пречупената цигара, нещо като шина. Когато лизна лепилото, Боби забеляза силно заострен сиво-розов език.
— И къде, Финландецо, се намира в момента г-н Скандала? — запита Лукас. Палците му бяха под брадата, и едрите му пръсти образуваха стълбичка пред лицето му.