Тази нощ те спаха в екранолета, паркиран зад ръждясала стоманена конструкция, поддържала екрана на пътен кинотеатър в южна Пенсилвания, върху парката на Търнър, простряна върху бронираните плочи на пода до продълговатата издатина на турбината. Тя беше изсърбала последното им кафе, вече изстинало, докато надничаше през квадратния отвор на люка над мястото за пътник, гледайки как светулките пулсират над пожълтялата трева на полето.
Някъде в сънищата му — все още оцветени от случайни проблясвания на досието на баща й — тя се претъркули до него, гърдите й бяха меки и топли до голия му гръб, зад тънката материя на фланелката й, и ръката й се протегна над него да погали плоските мускули на корема му, но той лежеше неподвижно, правейки се на дълбоко заспал, и скоро потегли надолу към тъмните проходи на Митчеловия биософт, където странни неща се появяваха и се смесваха със собствените му стари страхове и рани. И се събуди призори, за да я чуе как си тананика тихо откъм отвора на покривния люк:
22. ПРИ ТЪПКАЧА
Заведението на Тъпкача беше дванадесет етажа по безжизнения ескалатор по-нагоре и заемаше задната трета на най-горния етаж. Боби никога не беше виждал нощен клуб, освен заведението на Леон, и мястото му се стори едновременно впечатляващо и смущаващо. Впечатляващо заради размерите си, и заради изключителното по мерките на Боби качество на обзавеждането, и смущаващо, защото в един нощен клуб през деня има нещо не съвсем реално. Шантаво. Той се огледа, пъхнал палци в задните джобове на новите си дънки, докато Джаки водеше шепнешком разговор с дълголик бял мъж в раздърпан син комбинезон. Залата беше обзаведена с кресла от тъмен дерматин, кръгли черни маси и дузини орнаментирани прегради от надупчено дърво. Таванът беше боядисан в черно, и всяка маса беше слабо осветена от малка лампичка, поставена във вдлъбнатина и насочена право надолу. В средата имаше сцена, ярко осветена с работни прожектори, окачени на жълт статив, и по средата й стояха вишневочервени акустични барабани. Не беше сигурен защо, но точно те го смущаваха: някакво косо чувство за почти живост, като че ли нещо точно на границата на зрението му всеки миг щеше да помръдне…
— Боби, — каза Джаки, — ела се запознай с Тъпкача.
Той мина по ивицата обикновен тъмен килим с цялото спокойствие, на което беше способен, и се изправи пред дълголикия мъж. Онзи имаше тъмна, започнала да оредява коса, и носеше бяла риза под комбинезона си. Очите му бяха присвити, и хлътналите бузи потъмнели от еднодневна брада.
— Е, добре, — каза мъжът, — ти искаш да бъдеш жокей? — Гледаше към фланелката на Боби, и Боби имаше неприятното чувство, че мъжът е на път да се разсмее.
— Тъпкача е бил жокей — каза Джаки. — Тежка категория. Нали така, Тъпкач?
— Така разправят — отвърна Тъпкача, все още гледайки Боби. — Преди маса време, Джаки. Колко часа си стоял включен? — попита той Боби.
Лицето на Боби пламна.
— Ами, предполагам, един.
Тъпкача вдигна гъстите си вежди.
— Все трябва да се почне отнякъде. — Той се усмихна. Зъбите му бяха малки и неестествено равни, и твърде многобройни, помисли си Боби.
— Боби, — намеси се Джаки, — защо не попиташ Тъпкача за онзи Скандал, за който ти е разправял Финландеца?
Тъпкача хвърли поглед към нея, след това отново към Боби.
— Познаваш Финландеца? Доста си навътре за хотдогаджия, май. — Той извади син пластмасов инхалатор от задния си джоб, пъхна го в лявата си ноздра, смръкна и го набута обратно в джоба. — Лъдгейт. Скандала. Финландецът е разправял за Скандала? Трябва да го е дотирал с нещо.
Боби не знаеше какво означава това, но май не му беше времето сега да пита.
— Ами, този Скандал е някъде горе на орбита, и продава понякога стока на Финландеца…
— Без майтап? Да-а, поскри ми топката. Щях да ти кажа, че Скандала или е умрял, или е на умиране. По-щур е и от обикновените жокеи, разбираш ли какво значи това? Кукувица. Изфирясал. Не съм чувал за него от години.
— Тъпкач, — обади се Джеки, — мисля, че ще е най-добре Боби да ти разправи цялата история. Бийвър пристига тук следобед, и ще има някои въпроси към теб, та е по-добре да знаеш как стоят нещата…
Тъпкача я изгледа.
— Да-а, разбирам. Г-н Бийвър иска тази услуга, нали?
— Не мога да говоря от негово име — каза тя, — но и аз мисля същото. Имаме нужда от сигурно място за Брояча.
— Какъв брояч?
— Мен — обади се Боби. — Това съм аз.
— Супер — каза Тъпкача без нито капка ентусиазъм. — Елате тогава отзад в офиса.