— Биоопасност ли има долу, Конрой?
— Нищо, с което да не си свикнал — отвърна Конрой.
Фигура в ярък комбинезон енергично сигнализираше с ръце на пилота на Хондата. Вятърът от перката раздуха парчета опаковъчни отпадъци в морето, докато се приземяваха. Конрой щракна освобождаващата пластина на предпазния си колан и се наведе през Търнър да отвори люка. Ревът на двигателите ги заблъска, когато капакът се плъзна настрани. Конрой го дърпаше за рамото и правеше предупредителни знаци за излитане с обърната нагоре длан. Посочи към пилота.
Търнър издрапа навън и скочи. Въртенето на пропелера беше като слети една с друга гръмотевици. След миг Конрой се беше привел до него. Те напуснаха избледнелия триъгълник с рачешка походка с извити крака, често виждана на площадките за хеликоптери, и вятърът откъм Хондата усукваше крачолите около краката им. Търнър носеше обикновено сиво куфарче, единственият му багаж; някой го беше взел от хотела му, и то го чакаше на Цушима. Внезапна промяна в звука му подсказа, че Хондата излита. Тя се понесе с бръмчене към брега, без опознавателни светлини. Когато звукът заглъхна, Търнър чу виковете на чайките и плясъка и шуршенето на Тихия океан.
— Някой някога се е опитвал да прави тук пристанище за данни — каза Конрой. — Международни води. По онова време никой не е живеел на орбита, така че известно време е вършело работа… — Той тръгна към гъстата джунгла от трегери, поддържаща структурата на платформата. — В един от сценариите, които ми даде Хосаката, докарваме Митчел тук, почистваме го, качваме го на Цушима и на пълна пара към добрата стара Япония. Казах им, тая я забравете. Маас ще се лепне, и може да цапардоса това тук с каквото им скимне. Казах им, че номерът е само с оная сграда, дето я имат за представителство. Маас не може да набута кой знае колко гадости там, в шибания център на Мексико Сити…
От сенките се показа фигура с глава, обезформена от издутите очила на система за нощно виждане. Махна им с тъпите, наредени едно до друго дула на флетчетна пушка Ланзинг.
— Биоопасност — каза Конрой, когато двамата отминаха. — Наведи си тук главата. И внимавай, стълбите стават хлъзгави.
Платформата миришеше на ръжда, запуснатост и солена вода. Обезцветените кремави стени бяха напръскани с разрастващи се струпеи ръжда. По трегерите на тавана бяха закачени през няколко метра захранвани от батерии фенери, които хвърляха отвратителна зеленикава светлина, едновременно интензивна и дразнещо неравна. В тази централна стая работеха поне една дузина души. Движеха се с отпуснатата прецизност на добри техници. Професионалисти, помисли си Търнър: техните очи рядко се срещаха и се говореше малко. Беше студено, много студено, и Конрой му беше дал огромна шуба, покрита с емблеми и ципове.
Брадат мъж в късо яке от овча кожа лепеше със сребриста лепенка омотани ивици фиброоптика към назъбена метална опора. Конрой си шепнеше нещо с чернокожа жена, носеща шуба като Търнъровата. Брадатият техник погледна за момент настрани и забеляза Търнър.
— По дя-яволите — каза той, все още на колене. — Предполагах, че тая ще излезе голяма, но май се задава и да не е много лесна. — Той се изправи и автоматично избърса ръце в дънките си. Както и другите техници, носеше микропорови хирургични ръкавици.
— Ти си Търнър. — Той се ухили, метна бърз поглед в посока към Конрой и измъкна черно пластмасово шише от джоба на якето. — На, посгрей се малко. Помниш ме. Бачкахме по оная работа в Маракеш, прехвърлянето на оня тип от IBM към Мицу-G. Поставях зарядите на автобуса, дето ти и французинът го вкарахте в рецепцията на хотела.
Търнър взе шишето, отвори капачката му и го надигна. Бурбон. Опари го остро и дълбоко, и от областта на гръдната му кост тръгна топлина.
— Благодаря. — Той върна шишето и другият го пъхна в джоба си.
— Оуки — каза мъжът. — Казвам се Оуки. Помниш ли ме?
— Да — излъга Търнър. — Маракеш.
— Неочаквана задача — каза Оуки. — През Шипол. Оказах се в свободната смяна. Твоят партньор тук — още един поглед към Конрой — също не е много на рахат, нали? Имам предвид, не като в Маракеш, а?
Търнър кимна.
— Ако ти трябва нещо, само се обади — каза Оуки.
— Като например?
— Друга глътка, или някое перувианско прахче, от наистина жълтите. — Оуки се ухили отново.
— Мерси — каза Търнър, виждайки как Конрой прекъсва разговора с чернокожата. Оуки също го видя, коленичи бързо и заразмотава отново сребристата лепенка.