— Чакайте, можем да поостанем. Тук никой не ни наблюдава. Ще помислим какво може да се направи за вас.
Тя се приближи до него, по-близо, отколкото изискваше тясната кабина, той видя лицето й непосредствено до своето, свежите, сочни устни, големите кафяви очи, усети дъха й, мириса на косата й; тялото й се притисна до неговото и тъй като не искаше да бъде не-тактичен, се дръпна крадешком, което обаче нямаше никакъв смисъл, тъй като тя веднага прилепи гърди до тялото му. Беше млада, не безапетитна и в същност той нямаше повод да се дърпа. Забеляза, че близостта й в никакъв случай не му беше неприятна, макар че, ако се бяха запознали при други обстоятелства, едва ли щеше да пожелае да установи по-тесен контакт с нея, но сега си призна, че е готов да легне с нея, ако се удаде случай. Въпреки че стояха плътно притиснати, тя продължи съвсем делово:
— Разбира се, вие трябва да се регистрирате веднага, трябват ви жилище и бонове за останалото време. Освен това сигурно ви интересува с какво ше се занимавате. Доброволно ли ще се обадите?
Даниел се помъчи да отговори също така спокойно, но му беше трудно, тъй като нейната пълнота не беше безформена, а притежаваше всички предимства на женствеността, тялото й бе мускулесто, бедрата — здрави, коремът — твърд, гърдите — напращели, но понеже ситуацията му бе неприятна, той се овладя — не искаше да започва компрометиращи авантюри, страхуваше се да не бъде изненадан в това положение.
— Не бихте ли могли да ме заведете до мястото за регистрация. Ще ви разкажа всичко, но сега това би ни отнело твърде много време. Може би по-късно можем да се видим някъде?
— Добре — каза Памела. — Обадете ми се 3N17D5. Вечерта съм там. Ще чакам. — Тя отново натисна копчетата. — Като спрем, слезте веднага. Аз ще продължа. Най-добре да не споменавате за мене.
Даниел разпозна по шлюза помещението, в което беше пристигнал — иначе то с нищо не се отличаваше от останалите, които бе видял. Твърдо решен да не се оставя повече нещо да му попречи, той тръгна към вратата със светещата табелка „РЕГИСТРАТУРА“. Тя се отвори сама и той влезе. Намери се в една шестоъгълна стая като всички останали, само че много по-малка, слабо осветена, празна. На един екран се редяха картини: мъж, който се опитва да изкатери планина от развалини, голи деца в баня, медицинска лаборатория, мършаво тяло върху маса. Картините се меняха бързо — като че ли търсеше определена програма. От време на време изчезваха, после пак се появяваха, цветовете се променяха. Гъмжило от плъхове в клетка, транспортна линия… Имаше и сцени, които не можеше да разбере, микро-снимки, част от пъстра мозайка, широко отворено животинско око, премигващо от време на време. Появи се полутъмна стая, един мъж, наблюдаван отгоре, в сянка, неподвижен. Даниел се обърна, за да се огледа. На екрана също се забеляза някакво движение и установи, че вижда собствения си образ. Картината постепенно се изясни, детайлите станаха по-конкретни — гърди, глава, лице. За момент се видя отстрани като непознат, после стана тъмно. Чу се приятният глас:
Хубав ден, нали?
Добре дошъл в централата!
Моля, следвайте указанията ни!
Има някои неизбежни формалности.
Минете, ако обичате в следващото помещение.
То също бе малко, на едната му стена имаше сандък с два отвора на височината на кръста.
Сложете ръцете в отворите!
Даниел изпълни указанието. Кухните бяха облицовани в черен, мек материал, пръстите му потънаха — като че ли пробваше ръкавици, които му бяха големи. Няколко секунди всичко бе тихо и неподвижно, после отново се разнесе гласът:
Добре. Моля в следващото помещение.
Даниел се престори, че е объркал посоките и тръгна към вратата, през която беше влязъл. Тя не се отвори. Той се обърна, влезе в следващото помещение и продължи към следващата врата. Тя също остана затворена. Макар че указанията бяха с тон на учтива молба, това бяха заповеди; не му оставаше нищо друго, освен да се подчинява. Трябваше да застане между две стени с човешки бой, при следващото спиране да преброи до двадесет, после да надникне в един лабиринт, след това да застане под една каска. Бяха все скучни процедури, които скоро му омръзнаха, затова острата болка, която почувствува при сядането си на един стол с облегалка за главата, го изненада. През мозъка му премина парещ огън, гореща лава замъгли съзнанието му, стотици филаменти се заизвиваха през мрежата от нерви към моторните центрове и всички мускулни фибри се свиха. Той се изви в гърч, загуби съзнание и падна на земята.