Когато Лари откри, че Мод не слуша, той отново се обърна към Даниел:
— Невъзможно е да сте използвали всичките си бонове. Дайте да видя!
Даниел зарови из джобовете си, но не откри боновете. Лари ставаше нетърпелив.
— Какво се е случило? Не трябва да премълчавате нищо.
У Даниел изплува някакъв бегъл спомен и сега той се ядоса, че се бе опитал да го потисне. Въздействието на опиатите продължаваше.
— Сигурно съм имал кошмари — каза той. — Объркана работа. Взех успокоително. В момента не мога да си спомня, няма защо да се мъча. Но съм сигурен, че това няма нищо общо със смяната на знака ми, а боновете навярно съм забравил в стаята.
— Мисля — каза Лари, — че не ви е ясно какво означава загубата на тези бонове!
— Какво?
Лари като че ли постепенно се успокои, помисли малко и отвърна бавно, личеше, че мисълта му беше другаде.
— Означава, че ще трябва да се решите! Но това е безумие! Още не сте завършили въвеждащата програма. Обикновено 20 000 секунди стигат за сто години, а ако се изразходват пестеливо, дори и за по-дълго.
— Но нали ви казах, че просто съм ги забравил.
— А нулевият знак?
— Какво означава той? — попита Даниел. Той погледна знака и видя отчайващата цифрова комбинация — 000 000 000.
— Означава, че сте отстранен — отвърна Лари. Той взе знака от ръката на Даниел, погледна го и попита:
— Въобще как стигнахте дотук?
— Пеша. Исках да се пораздвижа малко.
— Ясно — повтори Лари, — това означава, че сте отстранен. Няма вече работа за вас, нямате жилище, нямате никакви права.
Мод продължаваше да седи незаинтересувана на ръба на масата. Бе се обърнала така, че да може да наблюдава мъжа от съседното помещение. Той я гледаше внимателно и втренчено. Тя се спусна от масата и със ситни крачки тръгна към вратата, мрежестата материя на полата се опъваше около краката й при всяка крачка. Вратата се отвори, тя продължи и застана пред непознатия. Вратата се затвори.
Лари и Даниел гледаха безучастно.
— А какво означава 000 и т.н.?
— Нулевата точка на координатната система, изходната и относителната точка. Начало и край. Забранена област. Никой от нас не е бил там. Никой не знае нищо, само се предполага.
— Какво се предполага?
— Че става въпрос за междинна степен, за преход, чакалня за по-нататъшни области… — но не питайте повече, не мога да ви кажа никакви подробности. Слушайте! — Той спря. — Удивително! Знакът е подправен! — Лари прокара ръка отгоре, цифрите потъмняха и изчезнаха.
— Отвън е като другите, но отвътре е кух. Цифрите са нарисувани отгоре с непрозрачна боя. Това е доста странно.
Даниел отново се обнадежди.
— Но нали ви казах…
— Кой може да ви е изиграл така?
— Сещам се нещо. — Даниел си спомни за вчерашното си преживяване, за тъмнокосия, който бе седнал на работното му място. Беше го преследвал… но какво се беше случило? Той заразказва, опитваше се да напипа нишката, но напразно.
— Защо тръгнахте след него, а не използвахте автоматиката?
Даниел се удари по челото — та той бе направил това…
— В такъв случай събитията би трябвало да са запаметени.
Съседното помещение беше празно. Мод се бе отдалечила с новия колега.
Преминаха оттатък, седнаха, Лари сложи касетата със своите бонове в нишата, която се намираше встрани от екрана. Зеленият сигнал за готовност светна. Лари плъзна пръсти по клавишите и загледа екрана напрегнато… сцената се повтори: тъмнокосият тичаше по коридора… смяна на камерата… екранът потъмня…
— Изгасна — констатира Лари.
— Нищо ли не може да се направи?
— Нищо. — Лари стана и взе боновете. — Може би мъжът, който седеше преди това тук…
— Къде е той?
— Изчезна с Мод.
— Може би в нейния апартамент? — Лари натисна аудиофоноклавиша и набра координатите на Мод… Сигнал „свободно“ … никакъв отговор.
— Ще разберем — каза Лари. — Мод обича да се забавлява, но е коректна. Добро момиче е, макар и своенравно. Сега ще видим дали ще се намерят вашите бонове.
Боновете не се намериха нито на работното място, нито в апартамента на Даниел.
Когато се разбра, че няма надежда, държанието на Даниел като че ли стана по-хладно, мъчеше се да спазва дистанция.
— Значи, не сте сънували — каза Лари. — Това, което се е случило, има реални последици. Обяснението трябва да е в изгубените ви спомени.
— Мога да взема РЕВЕЛИН — предложи Даниел.
— Не бива да рискуваме. Елате, имам един приятел психиатър. Той ще ви прегледа. Вероятно ще може да ни помогне да разясним случая.