До медицинското крило отидоха с асансьора, като използваха знака на Лари, за да може и Даниел да влезе през плъзгащата се врата.
Приятелят на Лари, Оукли, бе типичен млад учен — разсъдлив, изискан, скептичен. Имаше къса червена коса като четина, тесни устни, сини очи и лунички.
— Само преди няколко часа, така ли? Ще разберем всичко!
Седна пред пишещото устройство, даде няколко упътвания с разкодиран текст, набра някакъв шифър и бронираната врата пред инжекционния миксер, вграден в стената на височината на гърдите, се отвори. През процепа видяха как разтвори от различни стъкленици се точеха през прозрачни милиметрови тръбички и изтичаха в една ампула. Чу се гонг, светна зелена светлина, Оукли отвинти патрона и го постави в спринцовката. Даниел оголи вената на лакътната става и Оукли натисна буталото.
— Кога ще подействува?
— Скоро.
Седнаха на креслата. Не чакаха дълго.
— Прояснява се! — каза Даниел. Имаше усещането, че гъстата мъгла, забулваща спомените му, се разнасяше, разкъсваше се на парцали. Откри се някакъв изглед към далечни хоризонти.
— Да, сега вече си спомням!
Оукли приближи един статив и надяна обръча с електродите върху черепа на Даниел. Седяха така, че да виждат прожекционната стена.
— Опитайте се да спазите хронологическата последователност. Говорете високо, коментирайте!
На екрана се появиха петна, замъглени контури… Оукли смени фазата и картината се изясни…
Даниел тичаше по коридора… плътно по петите на непознатия… той свърна встрани… завъртяха се…
— После една голяма зала, прозрачни стъкленици върху масите… някаква количка се приближава до мене… още една… падам… Масата… въртящият се диск… 0,10,000,1… нервни лица…
Асансьорът върви… опитвам се да го спра… не успявам… приближавам се до нулевата зона… неудържимо… вратата на кабината се отваря…
Даниел млъкна.
— И нищо повече? — попита Оукли.
— Нищо. — Даниел се измъкна изпод каската и бутна статива назад.
Типична ситуация на психотест — каза Лари, — колебание, затвърдяване на типови положения, използването на играта като въздействуваща сила.
Даниел кимна:
— Това обяснение е приемливо. Но как са изчезнали боновете ми?
— Може би е било проверка — предположи Оукли, — но не е била обичайната проверка, такава, каквато я правим ние.
Той се поколеба, после се наведе над пишещото устройство и потърси листа с проведените предния ден тестове. Списъкът се появи на екрана. Номерът на Даниел липсваше.
— Не. Не е била проверка на нашия отдел. Би могло да бъде и някаква обичайна терапия.
— Не е за вярване — отвърна Даниел ядосано. — Става въпрос за ужасяващи, мъчителни събития. Чувствувах се потиснат, парализиран. Не можех да действувам да се отбранявам. Беше изключително неприятно. Ако наистина е бил експеримент на психотерапевти, бих искал да се оплача.
Оукли почукваше игриво по клавишите на машината. Без да погледне Даниел, той каза:
— Откъде знаете от каква терапия се нуждаете? Може би имате нужда от ужас и страх? Може би от време на време се нуждаете от силно отрицателни емоции, за да намерите вътрешното си равновесие? Може би става дума за някакъв вид клапа, която да освобождава психическото напрежение?
— Не ми се вярва. Нямам впечатлението, че по този начин съм намерил вътрешното си равновесие.
— Аз говоря за възможен вариант. Въпреки всичко не сте справедлив към психомедицината. Неприятните ситуации в никакъв случай не се създават, за да се налагат на пациента. Напротив. В подобни случаи изборът се предоставя на него. Ако ги приеме, се увеличава готовността за свободно фантазиране, извеждат се емоциите и се подсилват с feed back. Това, което сте преживели, е продукт само на вашето въображение.
— А какво е вашето обяснение за загубата на боновете?
— Аз не твърдя, че моята хипотеза е правилна. Може да са ви въздействували и по друг начин.
— Не трябва ли вашият отдел да знае за това?
— Смятате ли, че сме единствените, които имат достъп до съзнанието на болните? От наша гледна точка един мозък може да е здрав, но съществуват достатъчно възможности за смущения, които не са в нашата компетентност — например социологичните. По този въпрос за съжаление не мога да кажа нищо определено.
— Но всичко това не може да обясни загубата на моите бонове. При вашия метод става въпрос за илюзия, за заблуда, но не и за нещо реално.
— Не е задължително. Естествено, дразнителите могат да се вкарат директно в мозъка или с помощта на фармацевтични препарати да се представят достоверни видеокартини. За целта се използват психогенни газове. Също така може да се изключи контролът, който обикновено действува подсъзнателно, за да се насочи вниманието върху обобщения образ на случилото се, ако това се налага.