Освен това съществува възможност да се свържат внушените действия с реалните, така че да се възприемат в единство, т.е. в известна степен действителността да се използва като тест и да се признае влиянието на теста върху действителността.
Даниел се оказа упорит:
— Наистина ли съм проиграл боновете?
— Не зная дали има смисъл да се търси разлика между сетивната измама и действителността — отвърна Оукли. — Онова, което се получава като информация, е реално, независимо дали тази информация почива на реални събития или не. Въобще никой не може да ни докаже, че извън собственото ни мислене има нещо друго — някакъв външен свят, други хора или пък някакъв енергетичен свят. Това, което ние възприемаме, е само тяхното шифроване в информация.
Лари стана и даде знак на Даниел:
— Оукли започна да философствува, вече не става за работа.
— Възможно е всички ние да съществуваме като заредени информационни агрегати, подчинени на определена програма. Тогава въпросът за действителността би бил риторичен.
Даниел по принцип бе заинтересуван от проблема, който Оукли подхвана, но в момента изгубените бонове му се струваха по-важни, освен това не искаше да наскърбява Лари, като го остави да си тръгне сам, затова и той се надигна, но не можа да се сдържи и зададе още един въпрос:
— Информацията, натрупана в подсъзнанието, означава ли, че в рамките на собствения информационен свят съществува втори вътрешен свят?
— Не! — отвърна Оукли, който съпроводи Даниел и Лари до вратата. — В един свят, които се състои само от информация, няма нищо друго освен информация. Разбира се, могат да се разграничат и частни области, но дори и от прагматична гледна точка това не е нужно…
Лари поведе Даниел и когато Оукли остана далече зад тях, каза:
— Мил човек, готов винаги да услужи. За съжаление малко налудничав. Философията е виновна. Сега той не може да направи нищо повече. Елате да видим дали Мод се е върнала.
— Това, което Оукли каза, ми е ясно — каза Даниел. — Вие какво мислите по този въпрос?
— Безсмислено е да се дискутира. Той самият каза, че това е риторичен въпрос. За какво да спорим — за информационни данни, за реални процеси? Все едно, всичко това води до една и съща главоблъсканица поставя едни и същи проблеми. — Лари направи пренебрежителен жест. — Неразличимото е идентично. Следователно няма разлика между реален и илюзорен свят.
Видяха Мод отдалече. Тя се приближи до тях и каза:
— За съжаление не успях. Взехме ВАЗАГИН. Прекарахме един много приятен час. Когато се събудих, той беше изчезнал.
Лъхна го влажен и задушен въздух. Чу се пронизителен вик. Кресливи, неразбираеми гласове изпълваха пространството.
Излезе от кабината. Ходилата му залепваха за пода. Всяка стъпка оставяше мокри следи.
Мъгла. Приглушена светлина. Неоновите тръби на тавана бяха обвити от сивкавобяла, трепкаща омара. Не се виждаше надалеч, само на няколко метра. Пред него имаше стена, напръскана с блестящи капчици. Продължи внимателно нататък, зави зад един ъгъл…
Стигна до зала, в която мъглата не бе толкова гъста. Посрещна го шумна гълчава.
— Направете място! Дайте път!
Чу се свистене сякаш от дюзи. Плътно зад него се появи кола на въздушни възглавници… той отскочи встрани. На волана стоеше примат, гледаше от възвисоката седалка, въртеше равномерно глава във всички посоки. От каросерията на колата, обградена с висок парапет, се разнесе пронизителен писък. Показаха се човешки глави, изчезнаха, отново се появиха. Странни лица — гладки, с къси, плоски носове и големи очи, главите — изцяло окосмени.
Колата спря недалеч от Даниел. Една от вратите се отвори, седящите вътре хора наизскачаха с крясъци, хлипане и смях — блъскаха се, удряха се, падаха; приматът подскачаше около тях, насочваше ги, помагаше на падналите, хващаше тези, които се опитваха да избягат, изблъскваше ги към някаква машина, чието предназначение остана неясно за Даниел — няколко стъпала, водещи към продълговат подиум, върху него скеле, наподобяващо стартово устройство на писта за робоколи.
Малките човечета тичаха нататък или пък бяха насочвани натам, заставаха на някаква лента, движена от два цилиндъра. Мутанти? Джуджета? Болни? Даниел никога не бе виждал толкова много изроди на едно място — гледката го ужасяваше: твърде големи глави върху мършави голи тела, а към тази диспропорция се прибавяше и психически дефект — можеше да различи само отделни думи, изкрясквани високо, но трудно намираше смисъл в тях — бяха може би възгласи, а може би ругатни? Луди?