На няколко пъти спираше и се ослушваше — всяка стъпка по влажния под предизвикваше шляпащ звук, — щеше да се ориентира своевременно, ако някой се приближеше.
В тази част на лабиринта нищо не помръдваше. Попадна в помещение, в което се намираха по-едри екземпляри от странните човечета — те лежаха в редици на нарове, спяха или се намираха в някакво полусънно състояние, не трепваха въобще. Една от стените бе покрита с голямо командно табло, работеше автомат, виждаха, се трепкащи светлинни точки, които даваха данни за съдържанието на заложената информация. От едната страна на наровете излизаха кабели, водещи към обръчите с електродите, закрепени на черепите на лежащите.
Даниел закуцука назад, болката постепенно стана непоносима. Почиваше си все по-дълго, облегнат на стената, изпънал болния крак.
Отново кръстовище на няколко коридора — сега накъде? Не знаеше коя посока да избере. Асансьорът, който не се подчиняваше на нарежданията му, не му вършеше работа, а друг изход не знаеше.
Чу се тихо шляпане някъде откъм дъното на коридора. Обърна се наляво… оттам също се чу звук, който се приближаваше. Оставаха още две посоки. Беше все едно накъде ще се обърне. Заподскача напред на един крак, подпирайки се на стената.
Отново чу тихото шляпане… Спря. Здравият му крак също отказа да му служи, краката му се подкосиха. Клекна на земята, неспособен на каквото и да е движение.
Стъпките се приближаваха несигурни зад стената от мъгла — още не се виждаше никой, само от време на време една сянка затъмняваше смътната белота, виждаха се контури на тромави фигури…
— Даниел, ела!
Все още се чуваха шляпащите звуци, приглушено ехо, капки и ромолене в далечината зад светлинната завеса.
— Даниел, ела!
Мъгливи облаци витаеха над него, чуваха се стъпки — вече съвсем близо, воал от сребристи капчици се стелеше наоколо, различаваха се огромни, клатушкащи се сенки.
— Даниел, ела!
Някакъв глас го викаше, настояваше, пробуждаше го от летаргията. Той се обърна — една пластмасова плоскост се бе отместила встрани — в стената се бе отворил процеп, през който се подаваше протегната ръка.
Опита се да стане… не успя. Пропълзя до отвора, промъкна се през него — наоколо му здрач, само от една ивица на стената се процеждаше слаба жълтеникава светлина.
— Надявам се, че денят ви е бил приятен.
— Чудесен ден.
Беше Памела. Тя върна стенната облицовка на мястото й. Тук нямаше мъгла, нямаше влага, само суха задуха.
— Елате, Даниел!
— Не мога, ранен съм, кракът ми е навехнат, а може и да е счупен.
— Това може да се оправи! — Тя се наведе над Даниел, погали косата му, целуна го. — Почакайте тук, ще се върна веднага!
Остана сам. Само една тънка стена го делеше от царството на малките човечета — невъзможно бе да са мутанти, твърде много си приличаха, за да са такива. Една стена — твърда, термоизолираща, звукопоглъщаща. През нея шумовете се чуваха съвсем приглушено. Долавяше се слабо трополене, сякаш някой се блъскаше в кухи предмети, чуваха се неясни викове.
Когато стоеше спокойно, болката го отпускаше, ставаше тъпа. Даниел се огледа — запознаваше се с нова част от централата, тази зад гладките стени, зад облицовката, зад кулисите — зоната на техническите съоръжения, снабдителните пътища, каналите. Тук някъде трябваше да се намират и въздухопречиствателите, автоматичните кухни, химическите съоръжения. Под коленете си усети нещо твърдо — по пода минаваше релса. Докосна я — металът трепна леко, — усети вибрация, която се усили малко, а после отново отслабна.
Когато очите му свикнаха с дрезгавата светлина, забеляза нови подробности. От стените излизаха жици, събираха се в дебел кабел, който обточваше едната стена. Освен това няколко масивни тръби пресичаха тясното помещение. Откъм коридора се чу някакво шумолене, нещо издрънча и кънтящото ехо отекна неколкократно.
Болката в глезена бе намаляла. Даниел се опита да стане, помисли за момент, че кракът му е отпочинал и може да понесе ново натоварване, но когато се изправи бавно, острата болка отново го прониза, той залитна, подпря се на стената, не издържа и без малко да падне. Сви се омаломощен на пода. Когато сърцебиенето му отслабна, видя какво се беше случило. Една от жиците висеше — бе скъсал проводник. Беше прекъсната някоя от връзките, един от шалтерите нямаше да функционира, някое от повикванията щеше да остане без отговор, някое указание нямаше да бъде спазено, едно съобщение щеше да бъде спряно, някоя проверка осуетена, някой, който щеше да иска, получи, да направи или предотврати нещо, щеше да чака напразно и да открие, че системата не е съвършена.