Отговориха ми, но приемането беше лошо, гласовете се чуваха толкова тихо, че не разбирах нищо. Само няколко думи, неясни, изкълчени, без никакъв смисъл или пък аз се боях да ги тълкувам. Едно зная със сигурност — че в този момент загубих част от своята увереност и надежда, че ме завладяха съмнения и опасения.
Дали стената на капсулата или пък водата не заглушаваха звука?
Не — нали тръгването се чуваше добре. Стената на капсулата беше от изкуствена материя и не абсорбираше вълните. Водата също не можеше да бъде причина — заглушаването не би трябвало да бъде толкова силно.
Когато тръгвахте, паметта ви беше ли наред?
Да. Дори скрих предавателя с пълно съзнание. Допускам, че паметта ми е блокирала през последната фаза на пътуването, може би малко преди пристигането.
По-нататък?
Когато капсулата изплува и се отвори, моите опасения се оправдаха — част от покрива на сградата, в която се бях озовал, бе съборена, една от страничните стени бе станала на купчина развалини, която все още не можеше да се успокои — зърнестата маса се ронеше, няколко по-едри къса се търкаляха заедно с нея. Подът бе засипан с остатъци от луминесцентни тръби.
Имаше ли светлина в залата? Виждаше ли се?
Някои от тръбите светеха. Сигурно бяха включени в независим от мрежата агрегат за електричество.
Другарите ви очакваха ли ви?
Не. Те не познаваха тази част от града. След като слязох и се огледах, веднага се опитах да се свържа с тях. Този път незабавно получих отговор, макар и доста тих.
С какво си обяснявате повредата в предавателя?
Много просто. Аз самият имах слаба батерия, а другарите ми мощен предавател, който се задействуваше с иридиев акумулатор. Такъв акумулатор трябва да се зарежда редовно, а те бяха загубили агрегата си.
Кой се обади?
Соня. Едва я разбирах. А и тя, изглежда, не ме чуваше. Повтаряше все едно и също. Исках да настроя приемника, за да разбера посоката.
Направихте ли го?
Да.
И намерихте ли път през развалините? Срещнахте ли трудности?
Естествено.
Имаше ли опасност от срутване?
Да.
Страхувахте ли се? Или смятахте, че не може да ви се случи нищо?
Изпитвах оня страх, който изпитва всеки в сграда, която
може да се срути всеки миг.
Извънредно съобщение:
Акциите в нулевата зона приключиха успешно. Загубите са минимални. Всички членове на окупационния корпус, с изключение на специалната група, която бе натоварена с особена задача — 186 души, 11 офицери, — се върнаха в добро състояние: нека отдадем почит към загиналите.
Нулевата зона вече принадлежи към Свободния свят. Сега той обхваща територията на всички континенти, цялата твърда земя от море до море. С това целта, която си бяхме поставили преди векове, е постигната. Предстоят нови задачи. Нулевата зона трябва да се пригоди за заселване. Намерихме пустош, непригодна за живот. Експертите се готвят да разработят програма за цялостна интеграция на тези области. В началото ще се предприемат клипотехнически мерки. Вредното слънчево излъчване и влажността ще се поглъщат от изкуствени облаци. За постигане на равномерна светлина и премахване на архаичната нощ ще се грижат изкуствени спътници. След еднократно химическо наторяване и разпръскване на препарати от самолети с дистанционно управление. Ще се развият обогатяващи горния слой на почвата бактерии. Щом районът стане достъпен, ще започне изграждане на колонии, с което ще се открие втората фаза на анексионните мерки — заселването с хора.
Състоянието, в което намерихме нулевата зона, е пример за несполука в икономиката. Вместо общото благо на народа да стане главна задача на властта, тя се е ръководила единствено от мисълта за печалба. Жителите са се съсредоточили в градовете, при което с помощта на незаконосъобразна комуникационна система, всички те безпрекословно са били подложени на консумативна принуда. Тъй като в областта на потреблението не може да съществува неограничено търсене, индустрията е посегнала на свободното време. Тази преднамерена политика води до връщане към детската жажда за удоволствия, до онази неудържима дегенерация, която се оказа по-непреодолима преграда, отколкото изолацията. Пред себе си имаме типичен пример за злоупотреба и противозаконни манипулации с технически средства за държавен надзор, което води до самоунищожение.
Нашето нахлуване съвпадна с последната фаза на катастрофата. Голяма част от селищата бяха опустели, сградите — рухнали, машините — разрушени, а от спътниците не бе останала и следа. Само един-единствен град бе завзет преди окончателната му гибел и по този начин събрахме данни за начина на живот на неговите обитатели, което ще бъде предмет на социологически проучвания през следващите години. Убедени сме, че ще можем да почерпим знания, които ще ни бъдат полезни за по-нататъшното строителство на нашето свободно общество. Интеграцията на нулевата зона се различаваше съществено от анексирането на различните села и градове в последно време.