В разпитите бяха предъвкали историята му от начало до край — равнодушно и безпристрастно, както винаги, но на края и малко агресивно в старанието си да проникнат в светоусещането му. Постепенно стигнаха дотам, да изпитат верността му към линията, и той знаеше, че вече е загубил. Може би им трябваше оправдание за това, което си бяха наумили.
През следващата нощ острието на ножицата проби. Той простърга още няколко пъти улейчето, задълбочи го. Когато стигна дотам, че му оставаха само няколко разреза, за да смъкне окончателно плочата от стената, той спря и зачака. Искаше да си почине малко. Отначало се страхуваше да не задреме, но после забеляза, че сърцето му бие ускорено, че бе твърде възбуден, за да заспи. Поколеба се дали да не вземе успокоително, но се отказа — възбудата го правеше по-внимателен, а това беше добре дошло за него. Непрекъснато поглеждаше светещите цифри на часовника си. В четири часа сутринта караулът се смени — дойде човек, който имаше навик да обхожда мястото бавно.
Почака още двадесет минути, после се облече, отмести масата настрани и освободи овалната плоча от стената. Отново почака, докато дежурният отиде до другата страна. Настъпи и неговият час.
Сега, когато беше така близо до свободата, отново се почувствува така, както отдавна не се беше чувствувал — здрав, силен, предприемчив. Скрупули, че бяга от карантина? Вече никой не вярваше в опасни вируси. Това, което го правеше опасен за останалите, бе неговото знание.
Дежурният не се виждаше, само сянката му се движеше върху бетонната настилка.
Дан издърпа плочата към себе си, облегна я на стола, легна по корем, изпълзя. Отвън придърпа масата… може би нямаше да забележат отвора веднага и ще го търсят първо из отделението…
Движеше се безшумно с леките си обувки. За по-малко от десет секунди стигна до вратата. Тя не беше заключена.
Огледа се. Дежурният все още беше на другата страна, в дъното на залата.
Дан открехна входната врата, промъкна се и я затвори след себе си… Пред него се простираше обширна равна площ, сенките на големи, квадратни постройки се издигаха към небето. На изток се развиделяваше.
Сградата на академията на военните науки — той познаваше всеки камък, всеки ъгъл. Знаеше как може да излезе оттук, без да го видят.
Пое дълбоко свежия хладен въздух и тръгна приведен в сянката на зида.
… При едно дистанционно управляемо сондиране в нулевата зона на дълбочина 4600 метра бяха открити нефтени залежи. Съществува вероятност теренът да се окаже перспективен. Култивационните работи също протичат успешно. Група биолози в специални предпазни костюми установи наличието на лишеи — наченки на растителен живот, а с това и за обработваемост на земята. Това са първите положителни резултати от климатизирането и по-специално от повишаването на влажност. Както и досега, пребиваването на хора в нулевата зона е опасно и затова забранено.
Изтощен от последиците от радиоактивни обгаряния и заразен от непознат вирус, пренесен от нулевата зона по време на изследователската работа, в изолационното отделение на инфекциозната академия днес почина последният останал жив от екипа експерти под командуването на полковник Кунски. Разпространението на вируса е спряно. Причина за безпокойство сред населението няма.