„Прав е“ — помисли си Еми.
— Нор е прав — каза тя.
Корот се спря, седна в креслото и запита тихо:
— Тогава какво да правим? — А след малко добави: — Другата седмица трябваше да бъда на семинар в главната база…
— Може и да бъдеш… — каза Еми — имаме известни шансове.
— Но имаме също толкова шансове да останем тук. Разбра ли?!
„Разкисна се — помисли Еми. — Разкисна се като първокурсник в кабинета на тишината.“
— Космонавтите не говорят глупости — каза тя. — В Академията за космонавтика не се учат такива неща, Корот. Още от времето на Гагарин се знае, че най-важната черта на космонавта е самообладанието…
— Гледай си работата, Еми. Говориш като стария Зодиак на лекции. Тук не ти е Академията…
— Там е работата, практикант Корот. Това вече не е Академията, затова остави глупостите. Спектакли можеш да разиграваш и на Земята в тесен семеен кръг. Ясно ли е?!
„Говоря високо, прекалено високо — помисли си тя в същия момент. — А Корот няма да прави цирк в семеен кръг. Малко шансове има… Аз също… Сега на Земята сигурно мръква и майка ми мие чиниите след вечерята. Прозорецът на кухнята гледа към реката, а над реката виси сърпът на Луната. «Погледни Дей, там е сестра ти Еми» — казва майка ми. А тук е задушно. Интересно, как е кислородът…“
— Как е кислородът?
Никой не отговори.
— Ама късмет, фатална история. Първата ни самостоятелна задача… и такъв глупав край — сега Корот говореше шепнешком, на себе си, и това дразнеше най-много.
— Нор, дали той някога ще се стегне? — Еми го каза тихо, но така, че Корот замлъкна.
— Наистина, Корот, правиш впечатление на психически неустойчив — Нор говореше спокойно, почти безстрастно.
— Да не ви казвам колко ме засяга какво впечатление ви правя…
— И такива ги приемат в Академията… — Еми сви рамене и погледна Корот в упор.
— Имат лоши тестове на приемния изпит — обясни Нор.
— Не се прави на герой Нор, чуваш ли?! Да ти пикая на самообладанието. Страх те е, но обезателно искаш да изглеждаш като положителен космонавт от юношески филм…
— Не е твоя работа…
— Какво, не те ли е страх? И двамата не се страхувате, а? И всичко ли ви е все едно? И предварително се радвате на хубавото погребение на Луната в присъствието на делегация от Академията…
— Спокойно! Казах, че не е твоя работа. И млъкни най-сетне.
— Той не може… С крясъци си вдига самочувствието…
— Смени плочата, Еми, да не ти кажа нещо лошо. Знаеш какво мисля за теб. Още в академията…
Нор го пресече:
— Ако веднага не се укротите, ви оставям тук, слагам скафандъра и излизам. По този начин сигурно няма да се спасим.
— Прав си Нор, но… — Еми искаше да добави още нещо, но той я прекъсна:
— Никакво „но“. Започваме делова дискусия… Първо, какви са шансовете да ни открият случайно в близките няколко часа?
— Никакви… — веднага отговори Корот.
— Имай пред вид, че това е първата ни самостоятелна задача…
— И ти си мислиш, Нор, че можем да разчитаме на помощ от нашите опекуни от академията… Зодиак и сие? Не се шегувай. Помниш ли, че Зодиака винаги казваше: „Космонавтът може да разчита на себе си и единствено на себе си.“
— Трябва да признаеш, че винаги спазваше това правило, дори на упражненията във вакуум… — добави Нор.
— И толкова повече сега, когато завършихме академията и сме космонавти…
— Въпреки всичко… Това е първата ни задача… — Еми говореше несигурно, но знаеше, че трябва да говори така. — Чувала съм от Зон, онзи, който завърши преди две години, че те понякога помагат.
— Как така помагат? — Нор я гледаше с внимание.
— Е, така, ако нещо при младите практиканти не е в ред…
— Еми, не се увличай. Може да е говорил за Космическата помощ. Тези помагат, но първо трябва някак да ги уведомиш…
— Значи, се връщаме към изходната точка… — Корот отиде до екрана. — И на вас ли ви е горещо? — запита.
— По-скоро задушно. А може и двете. Ако този метеор е повредил охлаждането на базата…
— Тогава допълнително ще се сварим — довърши Корот.
— Глупости. Знаеш колко трудно се поврежда охлаждането. Пък и при нужда ще сложим скафандрите и ще включим тяхната климатизация… Впрочем, тук температурата спокойно може да се вдигне с още двайсет-трийсет градуса… Тогава, Корот, ще се почувстваш като в камерата за високи температури.
— Точно така се чувствам.
— Лъжеш се. Тези няколко часа, които ни остават, температурата може да се вдигне с няколко, най-много с десет градуса…