— Там, в планините? Там не ходят дори автоматите от селенофизичната мрежа.
Корот не отвърна.
„Той също не вярва, че Нор ще успее — помисли, — или просто не се е замислил върху това.“ Почака още малко, после повика Нор.
— Чувам те. Излизам пред планината… — приемът беше деформиран, отделните думи трудно се различаваха — когато изляза по-високо и скалите не закриват базата, ще ме чуеш по-ясно… Трябва да внимавам, теренът е доста неравен…
— Ако оставиш автомата и се опиташ да стигнеш пеша…
— Не, Еми, не е толкова страшно, обикновени неравности, малко скали…
— А по-нататък?
— Не зная. До седловината е още далеч… — внезапно млъкна.
— Какво стана?
— Виждам ракета. Приближава…
Искаше де му каже нещо, но Корот я изблъска от микрофона.
— Викай я… изстреляй ракета… Чуваш ли? — крещеше той.
— Тук… — Нор прекъсна рязко.
Еми чу още само пронизително скриптене.
„Ето, случи се“ — помисли си.
— Предавай! — ревеше Корот.
„Не, няма да се обади“ — Еми беше вече сигурна.
— Нор, обади се, Нор! Нор, чуваш ли?! — повтаряше Корот. — Какво прави там? Сигурно нищо му няма…
— Автомата. Повикай автомата на телефония. — каза Еми.
— Автоматична, чуваш ли ме?… Автоматична… чуваш ли ме? — крещеше сега Корот.
Отговорът дойде само след миг.
— Тук четвър… автоматич… тук четвър… автоматич… тук четвър… автоматич…
Корот замря, наведен над микрофона.
„И той разбра“ — помисли тя.
Автоматът повтаряше:
— Тук четвър… автоматич… тук четвър… автоматич…
— Паднал е в пропаст — каза тя. — Загинал е!
— Угаси… този автомат… Еми…
Гледаше с празни очи пред себе си.
— Ами… ако само е изгубил съзнание и ние не можем да помогнем… — Тя намали мощността и автоматът замлъкна.
— Не е повикал ракетата и вече нямаме никакви шансове… никакви… И кислородът свършва…
„Да, трябва да го направя. Ще го направя. Впрочем и така е същото…“ — Еми стана и посегна към шлема.
— Къде отиваш? — сега Корот говореше тихо.
— При него… ще стигна по следите на веригите…
— Моля, останете в базата. Стига с тези необмислени решения. — Това не беше гласът на Корот.
Креслата бяха меки, дълбоки като в ракети за далечен полет. Седящите в тях мъже бяха без скафандри, защото базата беше голяма, безопасна, вкопана дълбоко в скалите — тя приличаше повече на малко градче, отколкото на лунна база. На масичката до тях стоеше портативен мнемотрон. Близко стоящият мъж с едно движение угаси екрана му.
— Това е всичко, Ив — каза той.
— И какво стана после?
— Прибрахме го.
— И те ще ми стават космонавти! — Ив поклати глава и отпи кафе от оставената до него чашка. — А хрумването на това момиче…
— Трябва да я разберем. За нея това беше шок.
— Съгласен съм, но ако им се беше случило наистина…
— Щяха да загинат… Понякога космонавтите загиват…
Замълчаха, после Ив отново попита:
— А онзи, другият… Корот? Защо той нищо не измисли?
— Той иначе е добро момче, но в академията никога не е блестял.
— Това не го оправдава… Аха Гот, сетих се — този Зодиак, когото споменаваха, си ти, нали?
— Аха. У нас в академията всеки си има някакъв прякор. Аз пък този. Лош ли ти се струва?
— Защо, съвсем както трябва. Има и по-лоши.
— Е, да се върнем на въпроса. Какво да ги правим?
— Тяхната е ясна. Но какво да правим Нор? Смело момче…
— Смело — Гот сви рамене, — но смелостта не е всичко, поне за космонавта. За щастие не му се случи нищо сериозно. Загуби съзнание и сега кракът му е в гипс. Предлагам да се отнесем еднакво към цялата тройка.
— Съгласен.
Гор натисна копчето.
— Еми, Корот и Нор да се явят пред изпитната комисия — съобщи на коридора автоматът.
Влязоха и седнаха на приготвените кресла.
— Здравейте — каза Гот. — Радвам се, че ви виждам. Е, как е кракът, Нор? Още ходиш трудно. Радвай се, защото автоматът е по-зле. Отиде за претопяване. На теб ти провървя… А колкото до вашия изпит, трябва да ви кажа, че вашите колеги се справиха с положението, общо взето по-добре… казвам, общо взето… Тук бих искал да спомена най-интересните решения на обстановката, която режисирахме за вас, решенията на вашите колеги… Първата група решения са опит за промъкване вътре в базата, до аварийната радиостанция. Групата на Роунд хвърли върху купола на базата скала от склона, в който опира базата. През получения отвор се промъкнаха вътре. Групата на Тоз пък разблокира коридора, използвайки като взривен материал заряда на светлините ракети и течния кислород от бутилките на скафандрите.