Лиза Уегенър е в Майами. Очаква Слудж да й телефонира, след като всичко приключи и съпругът и, умирайки, я остави свободна. Телефонът звъни. Тя поглежда часовника: малко е рано. Вдига слушалката, но не чува говор. Все пак нежното й ухо долавя нещо. Тя пребледнява и разтваря широко очи, изпуска слушалката, тича към балкона, опитвайки се да изкрещи, но гласът й се губи в стон. Надвесва се през перилото и пада долу, на паважа, от височината на дванадесетия етаж.
Някой на другия край на жицата или в същата тази хотелска стая, или пък в самия й мозък й заповядва да се убие и тази заповед се превръща автоматично в нейно решение.
23,30 часът на 6 октомври. Уегенър, следван от своите асистенти, започва опита. Голямото табло се осветява. Неподвижна, Иза Барток гледа внимателно индикатора. Протяга машинално дясната си ръка към кристала и, ето, чува се ясният звук.
Квинт Флак Фламиний изслушва внимателно Марцел. Връща се обратно, заповядва на помощника си да свири тревога. Келтите дебаркират, но се натъкват на бойците, заели позиция сред тръстиките. Сражението е кратко и пиратите са отхвърлени в морето. Флотата на Цезар е спасена.
В момента, в който Маркус прегръща Ксау по-силно, тя открадва тайната от ума му. Тя се състои от три числа и две букви. Запомня ги точно, защото малко по-късно ще трябва да ги предаде на службата, която ще вземе противомерки. Новото оръжие ще бъде обезвредено и последният бунт на Земните ще бъде овладян.
Уху не се колебае. Издава кратки гърлени заповеди и неговите братя, размахвайки брадви, се втурват на отчаян щурм. Редовете на диваците се разкъсват, изострените кремъци пробиват черепите, земята на тундрата пращи под тежестта на падащите гиганти. Към края на тежкия преход братята на Уху намират пресни следи на карибу. И тази година са спасени.
Ксивак долавя червените светлини, сигнализира на другите крепости и реагира спокойно, с безстрастна точност, която я прави непобедима. В съответния момент завеса от мрак се спуска над човешките светлини: те са разрушени. Големият пояс е неуязвим.
Ръката на Иза Барток докосва кристала на индикатора и ясният звук преминава в еднообразно, приглушено бръмчене — песента на електроните, кръжащи в грамадния недокоснат стоманен пръстен на ZERO H.
Измина една пета от секундата от момента, в който вчера в огромната полутъмна зала на ZERO H започна да се чува ясният звук, който на Мортън се стори звук от удар с чук по метална плоча. Измина една пета от секундата от момента, в който вчера Иза Барток посегна да докосне кристала на индикатора; една пета от секундата от момента, в който преди повече от четиридесет хилядолетия родът на Homo sapiens изчезна в ледената нощ; от момента, в който след четиринадесет хилядолетия човекът неочаквано ще унищожи Ксивак, непобедимия пазач на Черния сектор, и ще разбие гранитната система на неуязвимите роботи. Една пета част от секундата от момента, в който преди двадесет века Цезар, а заедно с него и римската република, която трябваше да владее света, изчезна в мъглата на Британия; от момента, в който, след двадесет века, Маркус ще разбие реда на извънслънчевата система.
Но в този днешен ден ясният звук не спря рязко, не бе задушен изведнъж. За една пета от секундата всичко се случи два пъти: свръхускорените електрони не напуснаха пръстена на ZERO H, защото Слудж умря, преди да извърши саботажа на машината, и заедно с него умря Лиза Уегенър, като заплати с живота си своето съучастие в престъплението, което нейният съучастник не можа да извърши. Снопът електрони не улучи Квинт Флак, Ксау, Уху, Ксивак и историята, написана от тях в миналото и бъдещето, не претърпя промени. Не се случи нищо. Утре шерифът Келтсам и д-р Мичелсън не ще пишат доклади и никой не ще помни първата пета от секундата.