Сам долови неприкритата гордост в думите му. След миг, когато Лий Манинг се обади, дълбокият баритон на Валенте прозвуча на Саманта толкова нежно и непознато, че тя изумено зяпна красивия мъж.
— Маккорд и Литълтън са в кабинета ми — съобщи Майкъл на Лий. После се засмя на нещо, което тя му каза, погледна Мак и Сам и каза: — И аз им предложих същото, когато пристигнаха, но те бяха много настоятелни. — Отново се заслуша, после весело рече: — Нали точно ти веднъж ми каза, че е дълг на всеки гражданин да сътрудничи на полицията? — Когато затвори, отново заговори с рязък, делови тон: — Ще бъде тук след час. Вече съм я разпитвал за финансите на Логан, но тя не знае нищо, освен че е платил в брой за едно много скъпо бижу, което й е подарил за рождения й ден.
— Може би ще се сети за нещо — рече с надежда Маккорд и тръгна към изхода. — Ще изчакаме в приемната.
Валенте се загледа в полицая и попита:
— Защо не се опитваш да припишеш убийството на Лий?
— Вероятност да го е убила има, но според мен единственото, в което може да бъде уличена, е познанството й с теб, с човек, който има присъда за убийство. Като изключим това, за мен тя е най-обикновена вдовица.
Докато чакаха да пристигне актрисата, Маккорд помоли Сам да й уреди среща с Шийла Уинтърс. Тя се обади на психиатърката и след кратък пазарлък доктор Уинтърс се съгласи да се срещне с тях в пет без петнайсет, след края на последния й сеанс.
Шейсет и шеста глава
Секретарката на Шийла Уинтърс вече си бе тръгнала и когато детективите пристигнаха, малката елегантна приемна бе пуста.
Вратата на кабинета на доктор Уинтърс беше затворена, затова те се настаниха на фотьойлите, тапицирани в тъмнозелена кожа. Щяха да изчакат психиатърката да приключи последната си среща за деня. Мак кръстоса крака и измъкна някакво списание от купчината върху малката масичка между креслата.
Сам взе последния брой на „Венити Феър“, ала така и не успя да се съсредоточи, все още мислеше за разговора с Лий Манинг. Явно актрисата бе загубила всякаква вяра в полицията, тъй като почти през цялото време бе стояла изправена зад бюрото с ръка върху рамото на Валенте.
Отначало Сам реши, че Лий Манинг несъзнателно търси утеха и закрила от Валенте. Едва по-късно осъзна, че бродуейската звезда се бои за Валенте и че с поведението си показва, че е на негова страна.
Маккорд също бе стигнал до този извод, защото след срещата попита Сам:
— Забеляза ли, че Лий Манинг не се отдели от Валенте, докато не се увери, че въпросите ни са свързани само с нея и със съпруга й?
— Заприлича ми на елегантен и фин ирландски сетер, който се опитва да предпази опасна черна пантера — рече Сам и той се засмя. — Повечето хора ми приличат на някакво животно, например Шрадер ми прилича на ротвайлер, затова тайничко си го наричам Шрадвайлер…
Смехът на Маккорд отекна като пистолетен изстрел.
Телефонът на бюрото на секретарката иззвъня и телефонният секретар се включи. Маккорд се изправи и неспокойно заразглежда снимките, окачени на стената.
— Изненадана съм, че доктор Уинтърс използва телефонен секретар — тихо рече Сам.
— Вероятно прехвърля обажданията си, след като си тръгне — отвърна той и също понижи глас: — Така правят и зетьовете ми.
— Те лекари ли са?
— Двама от тях.
— Двама ли? Колко сестри имаш?
Маккорд я погледна изпод вежди и развеселено сви палеца на едната си ръка и размърда четирите си пръста.
— Имаш четири сестри?
Той кимна, пъхна ръце в джобовете на панталона си и рече:
— Едва след като станах на десет, осъзнах, че не всички завеси за баня приличат на плакат на женски крака.
— А-а… Чорапогащници — досети се Сам. — Онова кафяво сако, което носеше, когато се запознахме, наистина ли е на някого от зетьовете ти?
Той кимна и добави:
— Докато бях в отпуск, апартаментът над моя се запалил. Когато се върнах у дома, всичко вкъщи смърдеше ужасно на дим и изгоряло, така че трябваше да се почисти основно и да се проветри. Единствено дрехите в куфарите ми не миришеха и можех само тях да нося. — Телефонът иззвъня отново, лейтенантът се обърна към кабинета и нетърпеливо погледна часовника си: — Доктор Уинтърс закъснява вече с десет минути. Психиатрите обаче са доста точни… — Докато говореше, отиде до затворената врата на кабинета.
Почука.
Не последва отговор.
Маккорд хвана кръглата брава и я завъртя тъкмо когато Сам остави настрана списанието.