— Ясно — потвърди Шрадер.
— От каквото и да имате нужда — продължи капитанът, просто ми кажете и ще го имате: обезщетение за извънредните работни часове, допълнителна помощ, заповеди за обиски, каквото и да е. Ако не успеем да се справим с нещо, ще ни бъде оказано съдействие от прокуратурата. — Той се изправи и с това показа, че срещата е приключила. — Маккорд временно ще се настани в кабинета на лейтенант Ънгър, докато трае разследването. В момента е в него и ви очаква в дванайсет и четирийсет и пет. Сам, препоръчах му да те вземе като четвърти член на екипа си. Ти много ни помогна. Окончателното решение обаче ще вземе той. Някакви въпроси?
Преди Сам да успее да благодари, Шрадер попита:
— Маккорд? Нали нямате предвид Мичъл Маккорд, капитане?
Холанд кимна отсечено и отвърна:
— Самият той.
— Благодаря, капитан Холанд — официално изрече Сам.
Шрадер излезе от кабинета и тя понечи да го последва, но капитанът й направи знак да остане. Той изчака, докато другият детектив се отдалечи, понижи глас и каза с усмивка:
— Добра работа. Ти откри онази бележка на Валенте до Лий Манинг. Баща ти много ще се гордее с теб.
— Още не съм разговаряла с втория си баща за случилото се — рече тя, учтиво напомняйки му роднинските си отношения с втория съпруг на майка си. — Двамата с майка ми са много заети по това време на годината, а пък и аз не бях кой знае колко свободна.
— Разбирам — отвърна Холанд и я освободи, кимвайки рязко с лека усмивка. — Затвори вратата на кабинета след себе си, ако обичаш.
Сам излезе и затвори вратата.
Двайсета глава
Очакваше Шрадер да е ядосан, че му отнемат ръководството по случая, ала Саманта с изненада откри, че партньорът й е развълнуван от срещата с Мичъл Маккорд.
— Той е легенда! — каза й той, докато пъхаше още двайсет и пет цента в автомата в лавката на третия етаж.
— Защо?
— Поради много причини. Някои от тях не са известни на никого.
— Ама че информативно — подразни го Сам.
За да обясни защо смята Маккорд за легенда, Шрадер реши да поразкаже още нещо на Сам.
— Преди десет години, когато е бил в екипа на майор Кейс, е работил по отвличането „Силкман“. Джоуи Силкман е момченцето, заровено живо в ковчег в продължение на четири дни, сещаш ли се?
Тя кимна.
— Екипът на Маккорд заловил един от похитителите при опита му да вземе парите от откупа, ала онзи не проговорил. Минали два дни, после още един, тогава той вкарал онзи в колата си и излезли на обиколка из околностите. И не щеш ли, похитителят си изпял всичко и го завел там, където е било заровено момчето. Заедно изкопали детето.
— Да не намекваш, че го е пребил, за да изкопчи тази информация?
— Не. По човека не е имало и драскотина. Признал се за виновен и се отървал с двайсет и пет години заради подпомагане на следствието. Другите двама нямали този късмет и получили доживотна присъда.
Шрадер зачака реакцията на Сам, докато отваряше пликчето с бонбони ММ.
— Впечатляващо — рече тя и пъхна монети в автомата за безалкохолни, — но недостатъчно да се превърне в легенда.
— Има и още, но трябва да се сетя. А, да, Маккорд оглави екипа за преговорите, когато четирима психопати превзеха детски лагер и заплашиха, че ще започнат да убиват по едно дете на всеки час.
— И той ги е спасил, без да използва оръжие и без да повишава тон, така ли? — подразни го Сам.
— Не. Първото дете било застреляно още преди екипът му да пристигне на мястото и да заеме позиции.
Сам стана сериозна:
— А после?
— Както ти казах, хората му още пристигали, така че никой не е видял точно какво се случило. Очевидците давали противоречиви сведения. В общи линии обаче, Маккорд си изтървал нервите. Отишъл право при похитителите, вдигнал ръце и казал: „Защо си губите времето с дванайсетгодишни, при положение, че можете да вземете за заложник ченге?“ Тогава заявил на похитителите, че е наредил на хората си да открият огън след една минута. Отсякъл, че след като вече са започнали да убиват деца, няма да преговарят.