Уомак разтри рамото си и каза:
— Искам да изясня нещо, лейтенанте. Очевидно искаме да припишем на Валенте убийството на Логан Манинг. Обаче, когато сутринта говорих с капитан Холанд, останах с впечатлението, че ще използваме убийството на Манинг като повод да разследваме и други неща, в които е замесен италианецът.
— Трябва да запомниш три неща, Уомак, затова слушай внимателно. Първо, искаме да заловим истинския убиец на Манинг и съучастника му, ако има такъв. Не се съмнявам, че Валенте и Лий Манинг заедно са планирали убийството. Второ, ще използваме това убийство, за да разследваме Валенте във всички възможни аспекти от неговия живот. За нас ще бъде по-лесно, отколкото беше на федералните, защото ще можем да получим всички необходими заповеди за обиск, разрешителни за подслушване на телефон и въобще всичко, което местните съдии ни позволят да извършим. Трето, и това е не по-маловажно от номер едно и номер две, капитан Холанд не оглавява това разследване, а аз. Докладвам направо на комисар Труманти и докато трае разследването, ти ще докладваш на мен, а не на капитан Холанд. Ясно?
Уомак изглеждаше изненадан и сякаш се съгласи с думите на лейтенанта, въпреки че по нищо не личеше да е стреснат.
— Ясно, лейтенант.
— Добре. Отсега нататък, ако имате някакви въпроси или предложения, обръщайте се към мен, не към капитана. Ще го информирам за всичко, което сметна за необходимо. Ясно?
Уомак кимна, а Маккорд изглеждаше удовлетворен.
— Веднъж вече оплескахме нещата.
— Кога? — попита Шрадер.
— Откакто медиите надушиха, че Лий Манинг е била в хеликоптера на Валенте миналата седмица, започнаха собствени разследвания и размътиха водата. Валенте вече е предупреден и ще бъде много внимателен. Нашата работа е да се сдобием с информация от разни свидетели, без обаче да даваме да се разбере, че именно той е целта ни.
— Жалко, че не можем да накараме медиите да се разкарат — измърмори Шрадер.
Маккорд се изсмя:
— Дори не си го и помисляй. Ако кажеш на репортерите да спрат да душат наоколо, особено при случай като този, те не само ще се заинатят, но ще започнат да проучват и теб, търсейки някаква връзка или заговор. — Лейтенантът се изправи пред черната дъска и взе жълт тебешир. — Добре, да се залавяме за работа. Благодарение на Лий Манинг имаме разрешение да разпитваме всички, които са познавали Логан Манинг, включително неговите делови партньори и психоаналитичката му. Нека да направим един предварителен списък с имената, които тя ни изброи, и да видим докъде ще стигнем.
Маккорд замълча, обърна се към дъската и в горния ляв ъгъл написа: Джейсън Соломон, Шийла Уинтърс, Тета Беренсон, Сибил Хейуд. — Естествено, ще искаме да говорим и с колегите на Манинг — добави той и под името на астроложката записа: „Манинг Дивелъпмънт“. Сетне се замисли и погледна към тримата детективи. — Има още един човек, с когото скоро трябва да разговаряме — рече той и записа на черната дъска името на Джейн Сербинг. — Снощи пак гледах видеокасетата и ми се стори, че госпожица Сербинг е прекалено съсипана за амбициозна, егоцентрична, сексбогиня, която има репутацията на използвачка.
— Откъде знаете тези неща за нея? — намръщен попита Шрадер.
— От последния брой на „Инкуайърър“.
Шрадер се засмя, а когато се поуспокои, весело попита:
— Ама вие четете ли „Инкуайърър“, лейтенанте?
— Естествено, че не. Просто заглавието на челната страница привлече вниманието ми — обясни той, погледна Сам и се пошегува: — Докато бях на опашката в магазина.
Вместо да се усмихне на шегата му, Сам повдигна вежди въпросително, сякаш питаше: „Е, и?“
Маккорд изглеждаше объркан от хладната й реакция.
— Шрадер и Уомак ще отидат да разпитат работещите в компанията на Манинг… — нареди лейтенантът и прекъсна думите си, за да вдигне телефона. — Маккорд слуша — сприхаво рече, ала след секунди лицето му се разведри. Затвори, обърна се и изгледа тримата детективи. — Добрият самарянин, който е спасил Лий Манинг онази нощ след катастрофата, току-що се появи.