— Къде е? — попита Шрадер.
— Долу, заедно с адвоката си. Иска да се споразумеем, преди да ни каже каквото и да е.
— За каква сделка става дума? — разпалено запита Уомак.
— Не знам, нека да слезем долу и да проверим.
Трийсет и шеста глава
Шрадер и Уомак стояха зад еднопосочното стъкло, докато мъжът, когото бяха нарекли „добър самарянин“, се настаняваше заедно с адвокатката си в стаята за разпити. Маккорд и Литълтън седнаха срещу новодошлите.
— Името ми е Джули Косгроув и съм адвокат на господин Розуел — представи се жената.
Розуел беше около шейсет и пет годишен с набръчкано лице, развалени зъби и гузна, нервна усмивка. Якето му беше скъсано на десния лакът, а мръсната шапка, която възпитано свали, когато седна, категорично го определяше като бейзболен фен.
— Господин Розуел има отговори за всичките ви въпроси — продължи адвокатката. — Но искаме гаранция, че ако той ви помогне с информация, няма да го подведете под отговорност.
Маккорд се облегна назад и нехайно почука с молива си по жълтата тетрадка. Розуел се сви на мястото си и притеснено погледна към Джули Косгроув.
— Защо си мисли, че може да предявим обвинение? — най-накрая попита лейтенантът. — Като оставим настрана това, че е скрил важна информация и е напуснал мястото на катастрофата.
— Не е напуснал мястото, завел е жената на сигурно място и е накарал да се обадят за линейка. Що се отнася до скриването на информация, Петата поправка му дава право да не издава информация, която може да го уличава. Господин Розуел е тук, защото Логан Манинг е бил открит мъртъв, а по телевизията съобщиха, че полицията смята, че е възможно да има връзка между убиеца на господин Манинг и човека, открил госпожа Манинг онази нощ.
— Защо си мисли, че може да предявим обвинение? — настойчиво повтори Маккорд.
Адвокатката се прокашля и обясни:
— Защото е шофирал с невалидна шофьорска книжка през нощта на двайсет и девети ноември.
В сравнение с онова, което Сам си бе мислила, това бе толкова маловажно и дребно провинение, че тя стисна устни, за да скрие усмивката си. След това обяснение дори тонът на Маккорд изгуби резкостта си:
— Тъй като това провинение не е извършено в район под моя юрисдикция, не мога да ви обещая нищо. Въпреки това мога да ви гарантирам, че не се чувствам длъжен да докладвам за произшествието нито на щатската полиция, нито на местните власти в Катскилс. Така ще се разберем ли?
Адвокатката погледна клиента си и уверено му кимна:
— Хайде, Уилбър, кажи им какво се е случило през онази нощ.
Розуел нервно заизвива шапката в мазолестите си ръце и отправи поглед към Сам, която явно не му се струваше толкова страшна.
— Онази нощ карах по пътя малко след единайсет часа, но не бях пил… нито капка, кълна се. — Мъжът вдигна дясната си ръка, за да подчертае истинността на думите си. Сетне продължи: — Валеше много силно, когато забелязах голяма тъмна купчина отстрани на пътя, където имаше висока пряспа. Намалих, за да я заобиколя, и тогава видях, че това всъщност е човек. — Той сведе очи. — Не трябваше да карам, защото ми отнеха книжката заради шофиране в нетрезво състояние. Затова реших да не спирам, но аз… аз не можех да я оставя да измръзне до смърт. Така че спрях, качих я в колата си и я закарах в един планински мотел. Събудих управителя и той ми помогна да я настаним в една топла стая. Искаше да ме накара да остана, докато пристигнат ченгетата и линейката, но аз си знаех… ъ-ъ знаех, че ако дойдат ченгетата, ще ме питат за името, за адреса и за шофьорската книжка. Затова казах на управителя да остане с жената в стаята, докато аз извадя нещата й от колата си, и избягах.
Тъй като Розуел бе избрал да говори на нея, а не на Маккорд, Сам пое разпита:
— Вие сте й помогнали, въпреки че сте знаели, че поемате риск — изрече тя с усмивка. — Това говори добре за вас, господин Розуел.
Сам имаше шест братя и отлично знаеше кога един мъж се чувства неудобно от отправен комплимент и кога се чувства гузен, защото съзнава, че не го е заслужил. В мига, в който Розуел сведе очи, разбра, че той попада във втората категория и че предчувствието й за онова, което в действителност се е случило, е вярно. Без да променя мекия си окуражаващ тон, попита:
— Казахте, че сте спрели, защото не ви е давало сърце да я оставите да измръзне до смърт на пътя, нали?