— Аха. Тоест… да, мадам.
— Било е тъмно и е валяло сняг. Как разбрахте, че „голямата тъмна купчина“ всъщност е жена, а не мъж?
— Аз… аз разбрах едва когато се приближих.
— Но когато сте спрели, за да помогнете, не сте знаели, че човекът на пътя все още е жив, нали? Затова сте спрели, защото не ви е давало сърце да я оставите да замръзне, нали? Имате проблем с пиенето, заради който са ви отнели шофьорската книжка, но понеже сте добър и честен човек, бих казала дори смел, вие сте го направили, нали?
— Досега никой не ме е наричал честен или смел — засрамено рече Розуел. — А и никога не е имало повод да ме смятат за такъв.
— Имам причина да го кажа, господин Розуел. Когато сте спрели, за да помогнете на госпожа Манинг, и сте я закарали до мотела, вие не сте се притеснявали само, че полицията ще разбере, че сте карали без книжка. Вас ви е било страх, защото само от един поглед върху колата ви ченгетата щяха да разберат, че вие сте причината за катастрофата. За да помогнете на госпожа Манинг онази нощ, вие сте рискували всичко, нали така?
Лицето на мъжа стана пепеляво.
— Аз… — понечи да каже нещо той, ала адвокатката му го спря.
— Не казвай нищо повече, Уилбър, нито дума. — После тя се обърна към Сам и заяви: — Господин Розуел вече ви каза всичко, което знаеше за онази нощ.
Сам не обърна никакво внимание на Джули Косгроув и погледна Уилбър Розуел. С любезен тон и подкупваща усмивка каза:
— Нека да му кажа нещо, което не знае. Госпожа Манинг твърди, че е намалила скоростта, че всъщност почти е спряла на планински завои при много неблагоприятни атмосферни условия. Аз самата видях завоя и ако бях шофирала на мястото на господин Розуел, също нямаше да успея да спра. Ако някой е виновен за тази катастрофа, то това вероятно е госпожа Манинг.
— Въпреки това — неотстъпчиво заяви адвокатката — клиентът ми няма повече какво да каже. Ако той е карал другата кола, замесена в катастрофата, а това не е така, тогава вашите думи, че вината е изцяло на госпожа Манинг, нямат никакво значение. Госпожа Манинг може да се отрече от тях, да се опита да съди клиента ми, а вие ще го обвините най-малкото за напускане мястото на катастрофата.
Сам опря лакти на масата и подпря брадичка с длан.
— Адвокатката ви е права, господин Розуел. Както и да е, ако онази нощ не бяхте пили…
— Не бях и мога да го докажа!
— Вярвам ви. И ако можете да го докажете, ще свидетелствам във ваша полза, ако госпожа Манинг заведе дело срещу нас, ще кажа, че сблъсъкът е бил неизбежен. Въпреки всичко обаче аз познавам госпожа Манинг и наистина не смятам, че тя е такъв човек, че да осъди мъжа, който е спасил живота й. На всичкото отгоре тя е богата и няма да има никаква изгода от такова дело. Ако можете да докажете, че не сте били пиян, мисля, че мога да поразширя първоначалното обещание на лейтенант Маккорд, че няма да съобщаваме на правосъдните органи затова, което сме научили тук, и затова, че сте напуснали мястото на катастрофата. — Сам беше толкова напрегната, че почти беше забравила за присъствието на лейтенанта. Сега, когато се сети, че може да има нужда от помощта му, тя го погледна с умоляващи очи, сякаш му казваше да не се прави на тарикат. — Вие съгласен ли сте с това споразумение, лейтенанте?
Саманта се шокира от неочакваната реакция на Маккорд, който заговорнически се усмихна на Розуел и шеговито го попита:
— Не знам за теб, Уилбър, но на мен ми е доста трудно да кажа „не“ на жена, която ме гледа така.
Уилбър се поколеба, а после нахално се ухили на лейтенанта.
— Тя наистина е хубава. И много добра.
Единствената, която все още имаше съмнения относно споразумението, беше адвокатката, но това бе съвсем разбираемо. Джули Косгроув се намръщи и строго попита:
— Това „да“ ли беше, лейтенанте? Съгласен ли сте да не предявявате обвинение на господин Розуел, ако признае, че е карал другата кола?
— Стига да може да докаже, че не е бил пиян. А ако е бил пиян, не отговарям.
— Не бях пиян! Цялата вечер бях в кръчмата на Бен и се наливах с кола, играх малко и на билярд. Бен ще потвърди, както и всички останали.
— Браво на вас! — възкликна Сам. — Сега нека ви обясня защо е важно да спрем да си говорим врели-некипели и да ви обясня защо трябваше да разберем дали вие сте шофирали онази вечер. Досега всички смятахме, че убиецът на господни Манинг може би се е опитал да убие и госпожа Манинг, изблъсквайки я от пътя в бурята. Трябваше да разберем дали катастрофата е била случайна, за да знаем към коя теория да се придържаме и за да можем да определим заподозрените, без да губим време.
Уилбър Розуел се изпъчи на стола си и удари с шапката си по масата.