Ерин погледна Сам, очаквайки отговор, настоявайки за отговор, и тя изрече единственото, което й хрумна:
— Някои от най-лошите и мнителни хора, които познавам, ходят на църква всяка неделя и непрекъснато цитират Библията. Не ми е ясно как успяват да оправдаят жестокостта и глупостта си с религиозните си задължения, ала има много, които го правят.
— Дебора е от тях.
— Как мислите, репортерът откъде е разбрал за връзката ви?
— Мисля, че въобще не е знаел, просто е хвърлил въдицата и Дебора се е хванала. Напоследък журналистите преследват всички познати на Логан Манинг със същите въпроси. Един дори се обади и на Джаклин Пробст снощи и я попитал същото нещо. Джаклин му казала, че ще го съди, ако дръзне да спомене името й, после му затворила.
— Коя е Джаклин Пробст?
— Архитект е тук. Колегите ви вече говориха с нея. Тя е на шейсет и четири. Можеше да му бъде баба.
Сам съзнателно смени темата:
— Вие ли поемахте разговорите на господин Манинг и изготвяхте кореспонденцията?
— Да.
— Имате ли дневник на обажданията?
Ерин кимна.
— Бих искала да ми го предадете заедно е някои други документи. Разполагаме с позволението на госпожа Манинг.
— Ще ви дам всичко необходимо. — Секретарката се натъжи и разсеяно прокара пръсти по позлатеното преспапие на бюрото на Логан. Помръдна кожената поставка за документи и рече: — Не мога да повярвам, че Логан вече го няма.
— Кой сложи край на връзката ви? Вие или той?
— Случилото се наистина не заслужава да бъде наречено „връзка“. Миналата пролет бях сгодена. Щяхме да се оженим през юни. Семейството ми се подготвя за събитието повече от година. Месец преди сватбата годеникът ми ме заряза.
Направих всичко възможно да преодоля станалото, ала сватбеният ден наближаваше. Тичах сутрин, медитирах и работех извънредно. Вечерта, когато трябваше да бъде репетицията за сватбата, поисках да остана и да работя до късно. Логан също остана. Поръчахме си храна, аз се разплаках и той се опита да ме успокои. Знаеше какво означава този ден за мен. Беше странен в това отношение — понякога беше напълно безразличен, а понякога помнеше изненадващи подробности, важни за хората. Както и да е. Тогава той ми каза, че годеникът ми не ме заслужава, и ме прегърна. Следващото, което си спомням, беше, че лежахме на това канапе тук. Логан беше много красив и годеникът ми ревнуваше от него. Може би затова го направих.
Когато Ерин млъкна, Сам меко попита:
— Какво се случи след това?
— Месец по-късно месечният ми цикъл закъсня. Купих си тест и той погрешно отчете, че съм бременна. Поболях се от тревога. Дебора току-що се бе нанесла при мен, струваше ми се толкова мила и… а аз бях в истерия. Не вярвам в аборта, за мен той не бе изход. И в края на краищата разказах на Дебора цялата гадна история.
— А тя я повтори пред репортера снощи.
Ерин кимна и на Сам й се стори, че младата жена е изтощена и сломена.
— Мислите ли, че ще съобщят за това в новините… за мен и Логан?
Детективката се поколеба, но после кимна.
— Трябва да се подготвите. Ала ако това въобще може да бъде някакво успокоение, вие няма да сте единствената, чието име ще споменат.
Ерин отметна глава и затвори очи. На лицето й се изписаха страх и горчива обида.
— Горката госпожа Манинг. Обзалагам се, че знам кои са другите две имена.
Сам попита:
— Кои?
— Джейн Сербинг и Триш Лефковиц.
— Която отговаря за връзките с обществеността на Лий Манинг ли?
Ерин кимна, ала почти веднага поклати глава и отчаяно рече:
— Не знам. С Триш се разделиха преди година. Може би няма да се доберат до нея. Може би тя ще се справи, знае как да се държи с репортерите.
Четирийсета глава
Сам, Шрадер и Уомак се събраха в кабинета на Маккорд, за да обсъдят наученото през деня. Мъжете бяха възхитени и удивени от сексуалните завоевания на Логан Манинг.
— Ерин Гилрой, Джейн Сербинг и Триш Лефковиц — рече Маккорд. — Нежна блондинка, умопомрачително красива червенокоса и гарвановочерна брюнетка. Манинг не само не е имал любим тип жени, но е бил и голям куражлия.
— Не смятам, че изневярата е похвално нещо — каза Сам и веднага се зачуди коя е причината да се ядоса. Момчетата са си момчета, но мъжете също са момчета. Знаеше го. Многобройните връзки заслужаваха похвала що се отнася до момчетата, а и до повечето мъже, независимо дали си го признаваха или не.