— Предложението не ме интересува.
— Да, но ще ви спести доста време.
— Нямам нищо против загубата на време — меко отвърна Маккорд.
Психиатърката се засмя на думите му:
— Не, не е така, лейтенант. Вие сте нетърпелив човек. Обаче край на безплатните психоанализи. Всъщност нямате избор, защото Лий Манинг ще влезе през тази врата всеки миг. А както добре знаете, разговорите между лекар и пациент са поверителни и това е признато от всеки съд в тази страна.
— Същото е и при възпрепятстване на правосъдието.
— Няма да възпрепятствам правосъдието. Когато Лий дойде, пред вас ще й заявя, че я съветвам да оттегли разрешението, с което ми дава право да наруша лекарската тайна. Ако ме послуша и си поиска това листче хартия, което е в ръцете ви, то това си е нейно право. Нали?
Шийла беше права и тримата го знаеха.
— Ако тя все пак поиска да наруша правилата и да ви дам информация, аз ще го направя. Съгласни ли сте?
Нямаха избор и Маккорд го знаеше. Той се усмихна.
— Как да споря с такава желязна логика и разумни доводи? Обаче съм любопитен…
— Не се и съмнявам, че сте… — съгласи се тя и също се усмихна.
Сам се зачуди дали не става свидетел на сложен, интелектуален флирт между две високоинтелигентни и потайни души. Почувства се излишна. Освен това остана с чувството, че Лий Манинг ще оттегли предложението си.
— Любопитен съм защо й е на Лий Манинг да идва тук днес?
— О, на този въпрос определено мога да отговоря. Медиите я преследват. От една седмица са обсадили сградата, в която живее. Изоставиха постовете си само за да отидат на погребението. Заплаших Лий, че ще я отвлека, ако не дойде да обядва с мен. По разбираеми причини тя не може да излезе и да отиде на ресторант, затова й предложих да си поръчаме нещо и да хапнем в кабинета.
— Съжалявам, че провалям плановете ви за обяд, докторе — отвърна Маккорд.
Шийла отново се усмихна снизходително на глупостта му и рече:
— Не ги проваляте, лейтенант. На Лий ще й бъдат необходими трийсет секунди, за да отмени решението си.
Няколко минути по-късно Сам с изумление откри, че Шийла Уинтърс се лъжеше. Въпреки че Лий Манинг бе бледа като платно и изглеждаше съсипана, тя категорично отказа да приеме съвета на лекарката си. Актрисата носеше спортни панталони от фина камилска вълна и бяла копринена риза. Тя се настани на едно от кожените канапета и сви крака под себе си. Приличаше на малко уязвимо момиче. На лицето й нямаше грим и преструвка. Кестенявата й коса обграждаше лицето й, а огромните й очи имаха цвета на кобалтово зелените води на спокойно лятно море.
— Искат отговори, Шийла. Кажи им всичко, което знаеш.
— Лий, твърдо се противопоставям на това. Ти не си на себе си и не разсъждаваш трезво.
— Аз също дойдох днес, защото искам отговори. Моля те, кажи на детективите всичко, което ги интересува за съпруга ми. Аз също ще слушам, защото напоследък имам чувството, че никога не съм го познавала.
— Добре — съгласи се психиатърката и потърка чело с пръсти, после погледна Лий и рече: — Ще се опитам да разкажа всичко, както трябва.
— Не се притеснявай, че ще ме разстроиш. Каквото премълчиш сега, утре или вдругиден ще излезе по страниците на вестниците и списанията. Попитах те дали смяташ, че Логан ми е изневерявал с Джейн Сербинг, и ти ми отговори отрицателно.
Маккорд рязко се намеси в разговора им:
— Кога сте попитали доктор Уинтърс за това?
Шийла му хвърли изпепеляващ поглед и двете с Лий в един глас отговориха:
— След погребението.
— Защо?
Вместо да се ядоса от тона и от държанието му, Лий вдигна поглед и сякаш такива дребни заяждания вече не й правеха впечатление, кротко отвърна:
— В пресата вече се бяха появили такива твърдения, но аз смятах, че са само грозни лъжи.
— Лейтенант Маккорд! — остро се намеси Шийла. — Можете да разпитвате госпожа Манинг в свободното си време. Това не мога да ви забраня. Но няма да ви позволя да го правите в моя кабинет. А понеже пожелахте да задавате въпроси, а аз да отговарям, нека да се залавяме за работа и да свършваме по-скоро. Това ще се окаже най-трудното нещо, което някога съм правила.
Тя отмести поглед от полицая и когато се обърна към Лий, изражението й се смекчи:
— Лий, Логан се оказа много по-сложен и объркан човек, отколкото бях заключила след първия ни сеанс заедно. Беше много по-сложен, много по-затормозен и много… по-първичен в мисленето си, отколкото мислех първоначално. Опитвам се да се изразявам по-просто, вместо да ви обърквам с психологически термини. — После тя неохотно се обърна към детективите и обясни: — Логан Манинг беше от старо, богато и аристократично нюйоркско семейство. За съжаление още преди раждането му дядо му профукал цялото богатство и семейство Манинг станали просто поредните обеднели аристократи. Въпреки това с помощта на семейните връзки и на парите на богатата му пралеля бил изпратен в най-добрите и престижни частни училища, в които учили преди това и предшествениците му. Имало обаче нещо съществено — за разлика от съучениците и приятелите си Логан бил разорен и това било обществена тайна. Не е можел да ходи на почивка с приятелите си от училище, дори не е можел да ги покани на гости в дома си. Израснал е, срамувайки се от себе си и от онова, което притежава. Баща му починал, докато Логан бил малък, майка му не се омъжила повторно и той е расъл в семейство без мъж, който да го окуражава и да му дава напътствия за живота. Живял е с миналото, с историите за някогашните богатства на семейство Манинг, слушал е за разкошни имения и безценни антики, за невероятни и обаятелни мъже с името Манинг, които били пословични със страстта си към хазарта, с разврата и изключителния си нюх за бизнес. Логан е мечтал да стане като тези славни предшественици и да възстанови семейното богатство и престиж. Наследил бе красотата им, острия като бръснач ум и амбицията. Той постигна всичко, което искаше и което се очакваше от него… — Шийла направи дълга пауза, без да откъсва от Лий тъжния си поглед. — Само че нищо не бе достатъчно, за да се почувства добре. Несигурността му бе така дълбока, че Логан изпитваше потребността непрекъснато да се самодоказва във всички аспекти от живота си. Ти сама каза, че на света няма достатъчно пари, които да го накарат да се почувства осигурен, и бе права. По ирония на съдбата, и ти го караше се чувства така.