За пръв път Райли видя в очите й да проблясва ужас и се ухили, обзе го колебание — стоеше, гледаше я и искаше да я сграбчи отново, досети се, че тя ще крещи и ще се бори и това ще доведе Бейли. Бейли щеше да му досажда заради тая женска… не че го бе грижа какво ще стане с нея, но Райли мислеше, че Бейли иска той самият да се заеме с нея. Ако Бейли приказваше много-много, той щеше да му даде да разбере. Обърна се към вратата.
— Внимавай какви ще ги вършиш — рече той и излезе, като затвори след себе си.
Слезе долу и завари Стария Сам да слага масата. Храната не я биваше много, но те бяха гладни. Райли каза на Стария Сам да занесе на мис Бландиш малко за хапване и глътка скоч. Той, изглежда се зарадва на поръчката и тръгна с една чиния нагоре по стълбата. Бутна вратата и тикна храната към мис Бландиш.
— Ето, изяж това — рече той неловко.
Мис Бландиш стоеше в средата на стаята. Поклати глава.
— Айде — дрезгаво настоя Стария Сам, — глътни го това.
Тя го погледна, видя набразденото, неспокойно старческо лице и взе чинията. Той хвърли поглед на мръсния матрак и сбърчи нос.
— Не е това, с което си свикнала… бас държа. Ще ти взема завивка от колата.
Обърна се на пети и слезе отново долу. Райли се подсмихна, като го видя да се връща с одеялото. Стария Сам не го биваше с жените и от него ставаше добра бавачка. Бейли свърши с яденето и отмести чинията си. Запали цигара и се протегна. Стария Сам слезе и седна на масата — изглеждаше смутен.
— Подпъхна ли й одеялото — подигра му се Райли.
— Няма защо да я тормозим, нали? — измънка Стария Сам с пълна уста.
— Ако тази малка кучка не зареже фасоните си, наистина ще я изтормозя — изръмжа Райли.
Бейли го погледна под око и се прозя.
— По дяволите, скапан съм — намеси се той. — Цяла нощ да си на път, това хич не ми прилича на пикник. Ще си крадна малко сън.
Стария Сам бе излапал храната си. Отиде до един куп чували в ъгъла и захърка веднага щом легна.
Райли погледна към Джони.
— Не очакваш посетители, нали?
Джони поклати глава. Той бе взел една ловна пушка, за да удари нещо за тенджерата. Макар, че очите му бяха мътни, а ръката му трепереше, той имаше необикновен късмет с тази пушка. Беше се научил точно колко да отпусне с несигурната си ръка и ако се прицелеше с трийсетина сантиметра по-високо и по-надясно, той нямаше грешка. Джони не бе толкова лесен, колкото изглеждаше.
Райли го изгледа, като излизаше, и след това отиде до телефона. Бейли го наблюдаваше с натежали за сън очи. Той се бе проснал на чувалите до Стария Сам и допушваше цигарата си. Чу как Райли разговаря тихо по телефона. Предположи, че се обажда на Ана и по лицето му премина лека насмешка. Накрая Райли свърши, погледна го, кимна и се качи горе. Бейли го видя да влиза в стаята до тази на мис Бландиш и след това затвори очи.
Райли лежеше на твърдото легло, втренчил поглед в отсрещната стена. Опита се да пробие с поглед тънката мазилка и да види как мис Бландиш се гуши под одеялото. Остави се на въображението си, докато стаята му се видя непоносима. Изправи се на леглото и започна ожесточено да чеше главата си с две ръце, като впиваше нокти в кожата. Чувстваше как потта се стича по тила му. Спусна крака от леглото, изу с ритници обувките си и те тупнаха глухо на пода. Седеше и задъхано гледаше треперещите си ръце. След това се изправи и съблече сакото си. Пистолетът го притесняваше, затова разкопча кобура и го хвърли на леглото. Пристъпи към вратата и леко я отвори. Излезе на балкона и погледна надолу към всекидневната. Бейли и Стария Сам спяха като заклани. Застана пред вратата на мис Бландиш, обзет от колебание. След това, като хвърли един последен поглед през рамо към спящите мъже, натисна внимателно дръжката и влезе. Слънчевите лъчи се процеждаха през процепите на закования прозорец. Лампата бе угаснала, но в стаята не бе тъмно, а само сумрачно. Видя мис Бландиш да лежи на леглото по корем; положила глава на ръцете си, тя изглеждаше заспала. Той затвори леко вратата. Мис Бландиш се размърда, протегна се и се обърна на една страна.
Райли се надвеси над нея и потните му ръце я стиснаха за гърлото, задушавайки вика й, големите й очи се отвориха широко, клепачите и подскочиха нагоре, като на внезапно вдигната кукла. Той съзря бездънния ужас в тях и устата му се разтегна в усмивка.
— А сега кротувай — прошепна й с лице, близо до нейното. — Не можеш да се отървеш и няма да викаш. Ясно ли е… без шум. Ако гъкнеш, така ще те фрасна, че ще ти счупя зъбите. Такъв ще ти ударя, че няма никога повече да крякаш. Никой няма да дойде, ако вдигнеш патърдия, а ти ще си го получиш… солено. Сега ще си махна ръцете от врата ти и можеш да квичиш, ако искаш… но внимавай к’во казах.