Той бавно отмести ръцете си. Мис Бландиш лежеше по гръб, без да издава звук. Ръцете й, широко разтворени, с дланите нагоре, лежаха на одеялото. Тя погледна пламналото му лице и се ужаси от онова, което видя там. Едва поклати глава и като стисна колене, цялата се сви на кълбо. Той връхлетя изведнъж, прикова ръцете й на леглото, а лъсналото му от пот лице се опитваше да намери устата й, тя рязко извърна глава. Вратата се отвори и влезе Бейли. С него нахлу светлина и падна право върху леглото. Той се бе промъкнал в стаята с бързината на котка. Силуетът му се очерта за миг срещу светлината и в следващия момент бе вече в стаята като сянка в здрача. Райли не помръдна. Само отдръпна ръце. Прокле се, че не бе взел пистолета със себе си. Видя как оръжието на Бейли проблесна и зачака куршумът да се забие в тялото му.
— Спокойно, Райли — шепотът на Бейли долетя от тъмното. — Излишно е да мърдаш!
Райли седеше неподвижно, полуизвърнат към него, и го гледаше. Мис Бландиш се отдръпна и седна. Сега беше на ръба на леглото и чувстваше как сърцето й диво подскача и почти я задушава.
— Усетих те, долно копеле — каза Бейли. — Искаше да оправиш тая кукла и така страшно ти се ще, че рискуваш да ни хванат заради това. Окей, тая кукла няма да е за теб… ясно ли е? Тя отива направо при татенцето си и аз ще получа часовник с благодарствен надпис, задето съм я завел в къщи.
— Ти си откачен! — възкликна Райли. Лицето му бе синкаво от бледата светлина. — Точно ти изкорми с ритници оня тип!
— Така ли? — Бейли пак не повиши тон, но трепереше от възбуда. — Тая кукла ще ми бъде страшно благодарна, че я измъквам от такава каша. Ще те опукам и тя ще каже на татко си, че ти си обработил оня тип.
Райли изведнъж потрепери.
— Няма да направиш такова нещо, а? — гласът му също трепереше. — Няма да го направиш, нали?
Бейли настръхна.
— Отдавна чакам това — отвърна той. — Точно сега…
На вратата леко се почука и Джони показа глава. Мършавото му лице изглеждаше уплашено. Брадата му трепереше.
— Слим и шайката му са долу и питат за вас — съобщи той. — Казах им, че още къртите.
Ръката на Бейли се отпусна и той бързо се обърна към Райли, погледнаха се уплашено един друг.
— За Бога! — прошепна Бейли. — Казах ти, че Слим ще довтаса.
— Не трябва да намерят дамата тук, а също и перлите — Райли се изхлузи от леглото. — Слез долу и ги баламосвай нещо. Кажи им, че сме зарязали момичето, преди да дойдем тука. Виж колко души са… при сгода ги очисти, стига да можеш. Аз ще сляза, като си взема пистолета.
Бейли се поколеба, сетне се овладя и излезе от стаята. Райли дръпна Джони към себе си.
— Слушай, Джони, стой тука и не давай на тая женска да кряка — той погледна мис Бландиш. — Слушай пиленце, долу има един мъж, дето ще ти стъпи на хубавата шия, без да му мигне окото. Слим е като звяр и ако искаш да си спасиш кожата, затвори си устата и стой така.
Мис Бландиш видя само, че устните му бяха побелели от страх, като излезе от стаята.
Райли застана на балкона и погледна надолу към групата мъже, които на свой ред погледнаха нагоре към него. Долу беше Еди с мушнати дълбоко в джобовете на шлифера ръце и килната на тила черна мека шапка. Флин стоеше в левия край на групата, ръцете му също бяха скрити, а очите — студени и нащрек. Уопи и Док Уилямс стояха близо до Слим. Палците им бяха затъкнати в коланите, и двамата пушеха. Единствено Слим не го погледна, а точно Слим привличаше погледа му. Стария Сам седеше изправен на чувалите с объркана и подпухнала от сън физиономия. Изглеждаше дяволски уплашен. Бейли бе облегнат на стената с демонстративно скръстени отпред ръце. Слим Грисън разглеждаше лъскавите носове на островърхите си обувки. Той бе висок, тънък, с нездрав цвят на лицето. Мрачният му поглед и отпуснатата му полуотворена уста му придаваха вид на хилаво ченге, безкръвно и отнесено, но Слим бе най-безчувственото двукрако същество, което се е раждало. Студен, нечовешки дух се криеше зад маската на идиот и оскъдната плът на тънкото му тяло.
Слим Грисън беше убиец. Убивал бе още като дете. Не поради някаква причина, а защото убийството бе в кръвта му. Започна рано, за пари. В училище бе мързелив, отказваше да прояви и най-малък интерес към книгите. Играеше по нервите на стария си учител. Той беше прозрял, че Слим е проклет. Не бе изненадан, когато го хвана да реже на парчета, с ръждиви ножици едно новородено котенце. Зарадва се на възможността да го изхвърли от училище. Но не се отърва толкова лесно от него. Една ученичка от долните класове бе намерена да скита далеч от дома си седмица, след като Слим бе напуснал училище. Тя беше изнасилена и каза името на Слим. Никога не успяха да го намерят, защото Мама Грисън се бе погрижила да не остане в града. Той намери работа като мияч на чаши в един игрален дом и там се натъкна на шайка контрабандисти на спиртни напитки. Наблюдаваше ги как прехвърлят пачки зеленикави банкноти. Макар че се отнасяха към него с презрение, той беше упорит и стана техен човек. Точно тогава неговото безскрупулно презрение към човешкия живот му създаде реноме. За него нямаше нищо толкова опасно, че да не може да се справи и бандата му прехвърляше цялата черна работа. Той поемаше всичко, което му даваха, без да прави грешки. Беше брутален, но нямаше достатъчно ум за организатор. Чак след като Мама Грисън се зае с него, той стана шеф на банда. От известно време Мама Грисън бе усетила шанса си да печели лесно, но не бе готова да го използва. Искаше Слим да се поочука, да си създаде име, и когато той го направи, тя започна да действа.