Направи от своя син гангстер, стъпка по стъпка. В началото, когато го оставеше да действа сам, той правеше грешки, попадаше и излизаше от затвора с дребни присъди. Тя чакаше търпеливо да го освободят и започваше отново. Постепенно той се научи да не прави грешки, научи доста и от други затворници. Свърза се с една могъща банда, която се занимаваше с банкови обири. Изкачи се бавно на върха по най-простия начин — като убиваше всеки, който му се изпречеше на пътя, докато накрая бандата се примири и го прие за свой водач. Тогава Майчето пое юздите и те разбраха, че е доходно да работят с нея. Слим беше полезен за опасните работи, Майчето седеше в къщи и дърпаше конците, а останалите от бандата правеха парите.
Райли стоеше с ръце на реверите на сакото си. Видя, че Флин нервничи и не му дава възможност да се разгорещи. Опита да се усмихне.
— Ей, Райли — извика Еди, — не очакваше да ни видиш, нали?
Райли предпазливо заслиза по разнебитените стълби. Очите му не изпуска групата. Слизаше с бавни, отмерени стъпки.
— Здрасти, момчета — рече той, като се мъчеше да говори с небрежен тон. — Каква изненада!
Застана до Бейли, но без да го погледне. Еди се справяше с разговора. Слим не вдигна очи — още се възхищаваше на обувките си.
— Къде е готината кукла, дето влачехте?
— Зарязахме я — бавно произнесе Райли. — Не остана къркана много дълго.
Еди хвърли фаса си на пода и го стъпка.
— Значи я зарязахте, а? Много лошо… исках да хвърля още едно око на тая кукла. Коя беше тя, Райли?
— А, курва някаква — отвърна Райли, впил поглед в брадата на Еди. — К’во ви става бе момчета… не сте ли виждали готина кукла досега?
Те стояха студени и непоклатими пред престорената му непринуденост.
— Да не би случайно да сте я прибрали от „Голдън слипър“? — обади се отново Еди.
Райли не се издаде. Направи се на изумен.
— Вие сте откачили! „Голдън слипър“ ли? Виж к’во, тая евтина малка повлекана не ходи по такива места. Открихме я в закусвалнята на Изи. Беше натряскана, решихме да се позабавляваме и я взехме с нас. Ама като се съвзе… леле, леле! Беше бясна. Не можахме да се оправим с тая женска и я оставихме да си иде вкъщи да се поохлади.
Еди се ухили — той се забавляваше.
— Значи евтина повлекана, а? И я оставихте да си иде вкъщи, щото не искаше да си играе с вас? Видя ми се екстра.
— Всички фусти изглеждат готини напоследък… от киното е — обясни Райли.
Слим откъсна очи от обувките си. Погледна Райли, който започна да се изпотява. Слим имаше зъл поглед.
— Къде е Джони? — попита той. Гласът му бе дрезгав от пушене и той рядко повишаваше тон.
Райли смени позата и облегна рамене на стената.
— Горе е — преглътна той.
— Докарай го! — обърна се Слим към Еди.
Вратата се отвори, Джони бързо излезе и се надвеси над парапета. Мъжете го наблюдаваха. Джони не беше враг на никого, но и не вземаше ничия страна. Така се бе запазил жив и здрав. Погледна Райли, след това — Слим. Райли впи безумен поглед в него, но той вече не го гледаше. Извърна глава към вратата зад себе си. После изведнъж се наведе напред и каза с тънкия си, дрезгав глас:
— На оная кукла вътре и се ходи до клозета.
Никой не помръдна. Райли внезапно пое дълбоко дъх, а Бейли позеленя.
— Дай я тука — каза Слим.
Джони се отдръпна и отвори вратата. Мушна глава вътре и каза нещо, после се отдръпна. Мис Бландиш излезе на балкона. Мъжете долу я наблюдаваха. Като ги видя, тя рязко отстъпи и се сви до стената. Джони отново й каза нещо и посочи стълбата. Тя поклати глава и понечи да се върне в стаята. Джони я хвана за ръка и я бутна. Тя се поколеба, притеснена и уплашена. Тишината долу бе осезаема. Никой не помръдна, всички погледи бяха насочени към нея.