Надолу заслиза тя, а Джони вървеше по петите й, минаха през стаята, излязоха на светло и прекосиха до малкия навес навън. Единствено Флин не сваляше очи от Райли и Бейли. Всички стояха неподвижно, като група восъчни фигури. Гледаха как мис Бландиш излиза навън и се връща обратно, наблюдаваха всяка нейна стъпка, видяха как изкачва стълбите и изчезва отново в стаята горе. Джони затвори вратата след нея. Напрежението изведнъж спадна. В ръцете на Док, Уопи Еди и Флин внезапно се появиха пистолети.
— Вземете им пищовите — заповяда Слим.
Док се приближи леко до Бейли и измъкна пистолета му от кобура под мишницата. Бейли просто стоеше и си облизваше устните. След това Док направи същото и с Райли. Обърна се към Стария Сам, който изведнъж посегна за пистолета си. Беше изненадващо бърз и оръжието загърмя, преди в съзнанието на Док да проблесне сигнал за опасност. Флин бе видял движението му и стреля незабавно. Док успя да се хвърли настрани, но куршумите отнесоха темето на Стария Сам. Той падна по лице и пистолетът изхвръкна от потръпващата му ръка. Райли и Бейли позеленяха от страх и затаиха дъх. Чакаха. Слим погледна първо тях, след това и Стария Сам. Погледът му беше убийствен, вълчи. Джони излезе и погледна надолу, после отново се върна в стаята.
— Изнесете го оттука — обади се Слим.
Док и Уопи сграбчиха Стария Сам и го завлякоха на поляната, после бързо се върнаха. Еди внезапно се приближи до Райли.
— Слушай, приятел, лошо ти се пише. Айде, изплюй камъчето. Коя е тая женска?
— Казвам ти, че не знам — сепна се Райли. Целият трепереше.
— Е, аз ще ти кажа. Т’ва е дъщерята на Бландиш и вие я гепихте, за да свиете перлите. Сега скъпоценностите са у тебе… нали така? — огромната му ръка усукваше ризата на Райли и го клатеше напред-назад като кукла. — Да-а, така е — той бръкна във вътрешния джоб на Райли и измъкна перлите. Подхвърли ги на Слим, който ги хвана и ги вдигна на светлината.
— Бива си ги — възкликна Слим.
Настъпи напрегната тишина. Всички зяпаха перлите, увиснали на костеливите пръсти на Слим.
— Бландиш струва два милиона долара — промълви той, като оглеждаше перлите с мътните си очи. — За него дъщеря му струва доста мангизи. Тези скъпоценности могат да се заложат за двайсе бона и повече… много си ги бива — последните думи бяха изречени бавно, като че ли се отцеждаха от увисналите му устни.
Погледна към Еди и кимна към балкона. Еди се качи по стълбите и влезе в стаята, където мис Бландиш и Джони седяха в очакване. Кимна на Джони, който излезе, и след това се приближи към мис Бландиш. Тя стоеше до покрития със зебло прозорец. Гърдите й се вдигаха и спускаха учестено, едната и бяла ръка закриваше устата.
— Слушай, пиленце — тихо и забързано рече Еди, — идваш на разходка. Момчетата долу няма да те закачат, ако се държиш прилично. Ние ще се свържем с твойто татенце и после ще си идеш вкъщи. Виж к’во, не се обаждай без да те питат. Слим долу е подъл тип и може да стане дяволски зъл, ако рече. Само прави каквото ти се казва, не се обаждай и всичко ще се оправи… ясно ли е?
— Моля ви, пуснете ме да си ида вкъщи сега! — рече мис Бландиш.
Еди я хвана за ръката. Реши, че си я бива и й се усмихна приятелски.
— Хайде, не се притеснявай. Не трябва да се плашиш.
Тя се дръпна.
— Ако искате пари, баща ми ще плати. Не ме отвеждайте с тези хора. Оня мъж се опита… бях сама — не довърши тя и огледа диво стаята, като че ли се опитваше да намери място, за да се скрие.
Еди я потупа по ръката.
— Хайде… Аз самият бих хлътнал здравата по тебе, ама не е здравословно. Не се паникьосвай, а аз ще се грижа за теб.
— Къде ще ме водите? — попита тя. — Защо не телефонирате на баща ми сега и той ще ви даде парите… Защо трябва да идвам с вас?
Еди отиде до вратата и я отвори. Кимна й с глава.
— Тръгвай. Помни какво ти казах — в гласа му прозвучаха груби нотки и изведнъж, разбрала безнадеждността на положението, мис Бландиш го последва.
Когато Еди отиде горе, Слим се обърна към Флин.
— Изведи тези типове навън.
Док и Флин избутаха Бейли и Райли на открито. Натикаха ги в храсталака. Слим бързо ги последва. В ръцете си носеше две въжета, жълтеникавите му очи блестяха. Никога не бе убивал бавно и сега започна да трепери от възбуда. Всичките му убийства бяха бързи, не по негов избор, а заради безопасността. Сега… щеше да бъде по-различно, чуваше как Райли бръщолеви истерично. Виждаше позеленялото му, лъснало от пот лице и устата му, сгърчена от ужас… и това му доставяше удоволствие.