Бейли вървеше, без да каже дума. Лицето му беше бледо, но в очите му тлееха опасни огънчета.
Стигнаха до едно открито място в храсталака. Всички едновременно усетиха, че това е мястото на екзекуцията и спряха. Слим посочи две подходящи дървета.
— Вържете ги там.
Докато Флин пазеше Бейли, Док завърза Райли с въжето, което Слим му подхвърли. Райли не направи усилие да се спаси. Просто трепереше и се гърчеше, безпомощен в своя ужас. Док се отдръпна и се обърна към Бейли. Той бавно пристъпи и облегна гръб на дървото. Когато Уилямс дойде при него, той го ритна с бързината на змия, когато хапе. Обувката му потъна в корема на Док и в следващия момент Бейли беше зад дървото, а тънкия ствол бе между него и пистолета на Флин. Слим изведнъж се възбуди страхотно.
— Не го гръмвай — изкрещя той. — Искам го жив!
Док се гърчеше на тревата, като се опитваше да поеме въздух, но никой не се притесняваше за него. Флин бавно започна да се приближава към дървото, докато Слим стоеше неподвижен, с дълга кама в ръка. Бейли се огледа, за да види накъде да побегне. Зад него храсталакът бе гъст, пред него бавно напредваше Флин, отляво стоеше Слим с ножа. Само отдясно трябваше да опита. Той се хвърли внезапно, но Флин бе по-близко, отколкото бе предполагал. Замахна към него, но Флин бе нащрек и юмрукът на Бейли премина над главата му. Загубил равновесие, Бейли се препъна и Флин се вкопчи в него. Напрегнаха сили за миг, но Бейли, който бе по-силният, се изтръгна. Нанесе един съкрушителен десен удар в брадата на Флин и той шумно се строполи. Бейли отскочи настрани.
Слим не беше мръднал. Стоеше тънък и приведен, полуотворил голямата си уста; дългият нож висеше безжизнено в ръката му. Док още не бе дошъл на себе си. Бейли изведнъж промени намеренията си, останал бе само Слим, сетне и Райли, а другите можеше да ги изненада. Започна да се приближава към Слим, който го очакваше с жълтеникави святкащи очи. Изведнъж Бейли го видя да се хили. Тази усмивка му подсказа много. Маската на идиот бе изчезнала, насреща бе убиецът. Бейли знаеше, че с всяка секунда умира и се опита да спре, но краката сякаш не го слушаха. Приближи се още до Слим и усети, че куражът го напуска. Потта се стичаше в очите му. На няколко метра от Слим Бейли спря. Никога не бе се чувствал толкова изплашен — знаеше, че е само на секунда от смъртта. Нещо проблесна във въздуха, нещо лъскаво, което отрази слънцето, докато летеше към него, и ножът на Слим се заби в гърлото му.
Слим стоеше и го гледаше как умира, чувстваше в кръвта с оня екстаз, който винаги му носеше убийството. Изправен под горещото слънце, усети лека слабост, но няколко минути не направи усилие да помръдне. Док се изправи на лакът с пепеляво лице и започна да ругае. Флин все още лежеше по гръб с голяма синина на брадата. Слим погледна към Райли, който бе затворил очи. Отиде до Бейли и изтегли ножа от тънкия прорез. Почисти го внимателно, забивайки го в тревата. Четири пъти го заби, преди острието отново да блесне. Беше приклекнал на едно коляно. Док го наблюдаваше. Слим се изправи и тръгна към Райли, който изведнъж осъзна какво го очаква. Започна отново да бръщолеви. Слим застана съвсем близо и се ухили.
— Не ме убивай, мистър! — извика Райли с опулени очи. — Остави ме, за Бога!
Слим още се хилеше. Това беше добре. Той обичаше жертвите му да примират от страх. Чувстваше се голям и силен, когато се държаха малодушно. Протегна ръка и измъкна ризата на Райли от панталоните му. Дръпна със замах и откъсна долната й част. Райли остана така, с гол корем.
— Тук ще бъде — каза Слим, като бодна потръпващата плът с ножа си. — Точно в корема, Райли, и доста време ще хвърляш топа.
— Слушай, мистър, недей да правиш това — задъха се Райли. — Недей на мен… аз наистина съм свестен тип… нали ти казвам… Слим, ти ме знаеш… Райли! Няма да ме заколиш така! Не!… Слим… не! За Бога… не, недей… недей… Слим!
Слим, който още се хилеше и държеше върха на ножа точно под пъпа на Райли, натисна с цялата си тежест върху дръжката. Ножът потъна бавно, като в масло. Устните на Райли се разтегнаха и устата му се отвори. Чу се едно продължително съскане, като издишване. Слим направи крачка назад, като остави черната дръжка на ножа да стърчи от Райли като ужасяващ израстък. Райли започна да вика със слаб, треперещ глас. Коленете му се огъваха, но въжето го държеше.
Слим седна на тревата на няколко крачки от дървото и си запали цигара. Килна шапката си на челото и смигна на Райли.
— Не си давай зор, приятелче.
Глава втора
Избутаха мис Бландиш под ярката светлина на голата крушка, ръцете й бяха вързани зад гърба с шала на Флин. Върху очите и бяха залепени с лейкопласт два мръсни памучни тампона. Еди я задържа изправена, като сложи ръка под мишницата й, ръката му бе топла и твърда и тя бе доволна от подкрепата, тъй като не виждаше нищо. Слим се облегна на стената, отегчен от преживените убийства. Беше отпуснат и облекчен, като сексуално задоволен мъж.