Мама Грисън, седнала на стола си, поглъщаше с поглед мис Бландиш, за да я запомни. Майчето беше едра, дебела и тромава. Отстрани на устата й плътта висеше в две отпуснати торбички. Носът й бе силно гърбав, а малките очички — светли и немигащи. Бяха злобни очи, твърди и блестящи като парченца стъкло. Върху големите й отпуснати гърди искряха евтини бижута. Носеше кремава дантелена рокля, с която изглеждаше като куп непрани пердета. Плътта на огромните й ръце, нашарени с вени, се подаваше из плетеницата на дантелата като тесто, вързано с телена мрежа. Седеше като безформена купчина, обхванала коленете си с ръце.
Еди развърза шала и смъкна лейкопласта от лицето на мис Бландиш. Лейкопластът изтръгна нежните косъмчета по кожата и й причини болка. Стресна се, като видя Мама Грисън да седи насреща й като стар лешояд. Дръпна се назад и настъпи Еди. Той я бутна леко напред и й каза да не се притеснява.
— Запознай се с мис Бландиш, Майче — рече той. — Малката, това е Мама Грисън.
Старата жена я прониза с очи. Тези парченца стъкло се врязваха дълбоко и мис Бландиш щеше да се свие надве, ако не беше ръката на Еди.
Мама Грисън мразеше да говори, така както мразеше приказливците. Тя казваше една дума там, където повечето хора казваха десет, но този път даде воля на гласа си.
— Ти ще стоиш тука, докато твоят старец не си развърже кесията — рече тя. — Ако имаш късмет, няма дълго да останеш. Всичко зависи от твойто татенце. Ако той се опита да хитрува, ще те нарежа на парчета и тези парчета ще му бъдат изпращани всеки проклет ден, докато не се научи да се държи прилично. Преди да те нарежа, ще те подхвърля на момчетата и к’во ще правят с теб, си е тяхна работа. Дръж се прилично и не създавай неприятности. Ясно ли е всичко?
Тя слезе от стола и се надвеси над мис Бландиш. Беше висока колкото Слим, но имаше рамене като на горила.
— Хвани я и я дръж здраво — обърна се тя към Еди.
Той се шмугна зад мис Бландиш и стисна здраво ръцете й. Мама Грисън я зашлеви през лицето няколко пъти тежко и звучно, от което главата й се залюля наляво и надясно. Еди я държеше така, че тя не можеше да мръдне, само главата и се мяташе като махало.
— Без глупости и прави каквото ти казвам — Мама Грисън произнасяше бавно всяка дума и удряше. — Добре. Сега вече знаеш к’во те чака. Заведете я горе.
Еди я прихвана и я извлече от стаята. В съзнанието й сякаш падна червена завеса, а нервите по лицето й играеха. Тя почувства, че я влачат нагоре по стълбите и не оказа съпротива. Беше заслепена от уплаха. Нейният досегашен свят се беше отдръпнал, оставяйки я ужасена и съкрушена.
Еди слезе отново и разбра, че го чакат. Док и Флин стояха, облегнати на стоманените капаци, които покриваха прозорците. Слим се бе разположил в един фотьойл и яростно чоплеше носа си. Мама Грисън крачеше тромаво из стаята.
— Ти наистина я поразтърси — каза Еди, като си взе стол.
Майчето спря и се обърна към тях.
— Чуйте сега, казвала съм и по-рано. Вие, момчета, трябва да оставите момичетата. Те носят само неприятности. Не си въобразявайте разни работни за това момиче горе. Ясно ли е? Никой да не си въобразява. Тя може да е всякаква, ама вие трябва да я оставите на мира. Тая работа няма да е лесна. Толкоз време вече е прахосано. Бас държа, че Бландиш вече се е свързал с ченгетата. Макгауан също е намерен. Трябва да работим бързо… прибираме мангизите и се чупим.
Еди си наля чаша бърбън и се сви на кушетката. Гаврътна една голяма глътка и предпазливо закрепи чашата върху гърдите си, докато палеше цигара.
— Дай ни подробностите, Майче — обади се той.
— Иди в града и телефонирай на стареца. Кажи му да зареже ченгетата, иначе не знам… Кажи му, че ще получи нареждания утре. Т’ва е първото. Кажи му, че ще действаме твърдо, ако се опита да хитрува. Като казвам твърдо, значи твърдо. Кажи му к’во ще се случи с момичето и го опиши по-грубо.
Еди изпъшка и пресуши чашата си.
— О’кей, Майче — изправи се с усилие той. — Добре ще го обработя. — Поколеба се пред бутилката, но Майчето му каза да тръгва и като нахлупи шапката си над очи, той излезе от стаята.
Чуха как тръшна вратата на колата и гумите изсвистяха по ронливия чакъл.
Майчето погледна Флин.
— Размърдай си мозъка сега — каза тя. — Кой знае, че сме набъркани в тая работа?