Флин се замисли.
— Ами Джони — каза най-сетне, — той видя всичко… ама Джони е свестен тип. Оставихме го да заравя онези три трупа и да се погрижи за колата им. След това остава оня тип, който ги зареди с бензин, изглеждаше почти умрял, ама може да си спомни за Еди. Мисля, че това е всичко.
— Никакви рискове — заяви Мама Грисън. — Ти прескочи да очистиш оня тип от бензиностанцията. Тогава ще бъдем сигурни. За сега ченгетата от федералната ще търсят шайката на Райли. Няма да ги намерят, ама може да попаднат на следите им. Ако стане така, оня с бензина ще им изпее, че ние сме забъркани в тая работа. Тръгвай, Флин, и без грешки.
Флин се омете.
— Сега, Док — продължи Майчето, — вземи хартия и пиши до Бландиш. Кажи му да събере петстотин бона редовна американска валута в банкноти от по един, пет и двайсе долара. Кажи му да сложи мангизите в някаква светла на цвят чанта и да я държи под ръка. Да пусне обява в „Трибюн“ за продажба на бяла алкидна боя в малки буренца веднага щом събере банкнотите, ние пак ще му се обадим. Предупреди го, че лошо му се пише на момичето, ако той се опита да ни изиграе. Разбра ли всичко?
Док, който беше правил такива неща и преди, кимна и влезе в съседната стая да пише. Мама Грисън запали цигара и погледна сина си.
— Нещо много мълчиш.
Слим я изгледа безучастно, жълтеникавите му очи бяха изцъклени.
— Разменям перлите за момичето.
Майчето седеше съвсем спокойно.
— Не схващам нещо — каза тя.
— Казах вече — Слим пъхна ръка в джоба си и провеси перлите така, че Майчето да може да ги види. — Аз искам момичето, а ти можеш да ги вземеш.
Майчето сви огромните си ръце в гневни юмруци.
— Тези перли и така ще дойдат при мен. Няма да се пазаря с тебе… ти да не си откачил или нещо подобно?
Слим я погледна и яростно размаха наниза.
— Никакви жени не ни даваше да пипнем — чу се неговия глух, дрезгав шепот. — Отдавна не съм се забавлявал с жени. Ти държеше настрани жените от тази шайка и на момчетата трябваше да им харесва т’ва. Точно сега имам нужда от почивка. Тая женска си я бива и ще я оправя, както си знам. Ти можеш да се справяш с такива упорити девственици и трябва да ми уредиш работата. Направи т’ва и перлите са твои.
Майчето се отпусна. Познаваше Слим. Знаеше как да се справя с него.
— Дай ми перлите и престани да дрънкаш дивотии.
Слим леко потръпваше. Голямата му уста висеше отворена, а очите му жадно святкаха.
— Слушай сега, Майче — зашепна отново, — искам тая фуста и ще я имам.
Майчето хвърли цигарата си в празната камина.
— Давай, аз не те спирам.
Слим се размърда на стола си. Изправи се и отиде до вратата. След това спря и погледна Майчето. Тя го наблюдаваше безучастно. Знаеше, че той няма да има смелост. Знаеше, че единственото нещо, което може да прави, е да убива. Знаеше, че чувствата му са като на юноша и не му достига дързост да вземе онова, което иска тялото му. Знаеше също, че през целия му живот жените го бяха плашили, че той ги желае, но се бои да не се надсмеят над тромавата му неопитност. Тя разбираше как се чувства сега, когато имаше нещо крехко, безпомощно и красиво пред себе си. Знаеше, че той копнее да си отмъсти на момичето горе, за да облекчи страданието, причинено от другите жени в живота му. Знаеше с положителност, че дързостта му няма да го изведе докрай.
Слим стискаше дръжката на вратата с изкривено от желание и страх лице. Майчето го наблюдаваше как се раздвоява, но не помръдна. Тогава той изведнъж се приближи, залитайки към нея, падна на колене и започна да мачка с костеливите си пръсти огромните й ръце.
— Ела горе с мен, Майче — мънкаше той. — Ела горе и я накарай! Дръж я, Майче, да не се бори. Не мога сам да го направя… ела и ме помогни!
Майчето го потупа по гъстата мазна коса.
— Стига си приказвал дивотии — прозвуча дълбокият и плътен глас. — Ще имаш това, което искаш, ама не сега. Иди да си починеш. Още не си спал. Когато дойдат мангизите, ще я имаш и на нея ще й хареса.
Тя се наведе напред и внимателно взе перлите от покорно отпуснатите му пръсти.
Като стигна в града, Еди паркира колата и купи вестник. Заглавията казваха всичко. Отвличането на мис Бландиш бе голяма новина — лепната върху цялата първа страница. Фотографиите на мис Бландиш и Макгауан се пулеха насреща му, докато четеше едрия шрифт. Всичко бе вятър обаче, защото нямаше улики и полицията не бе направила никакви изявления. Той отиде до едно малко магазинче за цигари на ъгъла. Кимна на дебелия мъж зад тезгяха и влезе през една врата с матирани стъкла в игралната зала. Там бе силно задимено и пълно с мъже, които пушеха, пиеха и играеха билярд. Еди бързо се огледа и съзря Уопи, сам в другия край на залата. Отиде при него и седна. Уопи беше оставен в града да се ослушва.