Еди отпи от уискито, което Уопи бутна към него.
— Нещо ново?
— Много работи — отвърна Уопи, като присви очи от дима на цигарата, който се виеше нагоре. — Ченгетата са на крак, ама търсят Райли и шайката му. Оня нищожен страхливец Хайни е издал работата. Полицията знае, че Бейли е хвърлил око на перлите, но не могат да го открият, така че другото е лесно. Ченгетата ще дойдат в града всеки момент и ще правят чистка… внимавай да не те хванат с оръжие.
Еди се ухили.
— Свързвам се с Бландиш и после духвам. Ти по-добре се върни с мен. Тук скоро ще стане дяволски опасно, дай да се махаме.
Уопи тъжно допи уискито си. Харесваше му да седи спокойно и да си пие.
— О’кей — рече той. — Ще те чакам тука.
Еди излезе на улицата и се огледа за телефонна кабина. Докато се колебаеше, видя една жена на отсрещния тротоар. Хвърли й нехаен поглед, защото стоеше там съвсем неподвижна. Огледа я и много я хареса. Имаше самоуверено, но не и порочно лице. На височина беше негов тип и фигурата й си имаше всичко. Щеше му се да е без работа, но рязко й обърна гръб.
Намери кабина в една дрогерия и запрелиства указателя, докато откри номера, който търсеше. Покри слушалката с носната си кърпа, за да промени гласа си и набра. Почти веднага долетя един плътен глас, сякаш Бландиш го беше очаквал.
— Бландиш ли е? — запита Еди преднамерено грубо. — Чуй к’во ще ти кажа. Дъщеря ти е при нас и ние ти пращаме нарежданията. Това си е чисто отвличане и ако играеш честно, всичко ще бъде о’кей. Чупи копоите… това е първата ти работа. Следвай нарежданията и хич не се опитвай да хитруваш. Не забравяй, че на едно момиче могат да му се случат много други неща, не само да му извият врата. Дъщеря ти сега е о’кей, така че не й прави мръсно… само да подушим, че играеш двойно и тя няма да бъде о’кей… Доста момчета искат да я таковат и точно т’ва ще стане, ако се опиташ да хитруваш — той тръшна слушалката, преди Бландиш да успее да се обади и излезе ухилен от кабината.
Забеляза, че жената беше прекосила улицата и гледаше в една витрина съвсем близо до него. Мина покрай него и очите им се срещнаха в отражението на стъклото. Еди подръпна енергично шапката си, но продължи да върви. Пред магазинчето за цигари спря и тя мина покрай него. Едно бяло картонче падна от ръката й и полетя към краката му. Той се захили и загледа как тя се отдалечава надолу по улицата. Харесваше му как задникът й се поклаща под стегнатата зелена рокля. Вдигна картончето. Там бе надраскано следното: 243, хотел „Палас“, Уест. Еди отново се ухили. Добре го надхитри тя. Не изглеждаше от онези, дето се раздават на дребно по улиците. Сви рамене и сложи картончето в джоба на жилетката си. Тя наистина си заслужаваше едно посещение, когато работата понамалее.
Измъкна Уопи и двамата отидоха до колата. Изведнъж Уопи го сбута и изви глава. Еди погледна и видя една дълга мощна кола да спира недалече от тях. В колата седяха двама. Изглеждаха силни, сурови мъже. Колата бе прашна — бе пътувала дълго и бързо.
— Федералната полиция — тихо рече Уопи.
Еди се качи в тяхната кола, а Уопи се вмъкна зад волана. Те направиха огромно усилие да изглеждат безгрижни. Пистолетите им пареха в кобурите. Федералните агенти ги бяха видели, но след едно продължително оглеждане не проявиха повече интерес. Колата набра скорост и се измъкна от града.
Уопи въздъхна облекчено.
— Бяхме на косъм. Този град ще гъмжи от ченгета отсега нататък.
— Не се притеснявай — каза Еди, като изтри студената пот от лицето си. — Бландиш ще ги разкара. Аз добре го изработих, сега ще стане по-сговорчив.
Къщата на Мама Грисън не беше прекалено закътана. Намираше се сред малка горичка от дървета и храсти, но наоколо имаше и други къщи. Мама Грисън доста време бе търсила това място. Входната врата бе напълно скрита от пътя. Ничии любопитни очи не можеха да видят кой излиза или кой слиза от колите, които завиваха към входа по всяко време на нощта.
След като избра порядъчен квартал, тя нае няколко италиански работници, които знаеха как да си държат езика зад зъбите, и те превърнаха къщата в стоманена крепост. Когато беше сигурна, че къщата е непробиваема за куршуми и бомби, тя се нанесе с бандата. Мама Грисън бе живяла достатъчно, за да знае, че ще има врагове, но може да се чувства сравнително безопасно, загнездена зад стоманените си стени.
Колата се приближи до входната врата и Еди слезе, докато Уопи отиде до гаража отзад. Флин пристигна минута по-късно с един додж. Мама Грисън чакаше.
— Първо ти — обърна се тя към Флин.