— Лесно беше — рече Флин. — Беше сам. Дойде да ми сложи бензин и му пуснах един направо във физиономията. Отнесе му темето. Останах колкото да изчовъркам куршума от вратата и след това се чупих.
Мама Грисън потри ръце и каза на Флин да си ляга. Еди си наля една чаша и седна близо до нея.
— Бландиш е изплашен до смърт. Казах му да спре полицията… но като си получи обратно момичето, работата ще почне сигурно наново. Федералните се появиха… видях да пристигат.
— Той няма да си я получи обратно — рече Мама Грисън.
Еди се замисли за момент.
— Ще я очистиш ли?
— Слим я иска — отвърна Майчето. — Като свърши с нея, ще я пречукаме. Прекалено много е видяла.
Майчето имаше доверие в Еди. Той бе единственият от шайката, с когото тя разговаряше. Еди я погледна косо.
— Готина кукла е… види ми се голяма загуба. Слим няма да я използва както трябва — той завъртя копчето и радиото започна да бръмчи.
— К’во те интересува? — изгледа го тя проницателно.
— Ще съжалявам — отвърна Еди и завъртя скалата на десет.
Бръмченето премина в говор: „Викам всички коли… внимание всички коли… отвличането на Бландиш… Търсят се лицата: Франк Райли. Описание: един седемдесет и седем… петдесет и пет килограма… около тридесет и седем години… черна коса… бледо лице… носи тъмнокафяв костюм и мека шапка. Джон Бейли, търсен също във връзка с отвличането на мис Бландиш. Описание: метър и осемдесет… седемдесет и три килограма… трийсет и четири годишен… жълтеникав тен. Носи тъмносив костюм и черна шапка. Също и Сам Мактън. Един и седемдесет… шейсетгодишен… шейсет и осем килограма… сива коса и мустаци. Тези хора се крият около града… Не рискувайте… те са опасни… край. Мадистоун.“
Еди и Майчето се спогледаха.
— Това е най-сладкият шанс, който сме имали — възкликна тя. — Докато ченгетата тичат по тази следа, ние печелим.
Еди стана и си наля още едно питие. Отиде до кушетката и легна.
— Къде е Слим?
— В леглото.
— Сам?
Майчето извърна глава и го изгледа строго.
— Разбира се, че е сам. За к’во намекваш?
— Мислех, че си го пуснала на момичето.
Майчето се засмя.
— Може да прави к’вото си иска, когато приберем мангизите, ама не по-рано. Умът му трябва да е бистър, а една жена може да съсипе мъжа.
Еди изпита облекчение. Считаше, че мис Бландиш си я бива, и още как. Почувства се зле при мисълта, че Слим ще я получи. Протегна се и се прозя.
— Уморен ли съм? — запита се гласно. — Ще си дремна малко. — Извади посребрения си джобен часовник и го погледна. Бялото картонче полетя към земята. Майчето го погледна. Еди се ухили и го вдигна. — Това ми го пусна една от онези дами от професията. Готино парче. Вървя доста по петите ми — той изведнъж млъкна и се взря в картончето. — За Бога… — обърна го в ръката си. На едната страна беше адресът, а на другата пишеше: „Какво правихте с Райли?“
Точно когато един уличен часовник удари два, колата им спря плавно пред хотел „Палас“. Флин се отпусна уморено на седалката и погледна Еди.
— Пристигнахме. Сега к’во?
Еди отвори вратата и излезе.
— Аз отивам вътре. Ти чакай тук и бъди готов да офейкаме, ако стане нещо. Слим ще дойде с мен. Има нещо мръсно в тази история, ама трябва да разберем к’ва е работата.
Слим го последва и двамата минаха бързо по тъмната улица до хотела. Не беше нещо, от което да изпаднеш в екстаз, но все пак си го биваше. Една-единствена лампа светеше над масичката на портиера. Еди влезе и се огледа. Дебелият портиер дремеше над последния вечерен вестник. Той премигна сънено, когато двамата мъже се надвесиха над него.
— Слушай, приятелче — започна тихо Еди. — Трябва ни информация. Кой е в стая 243?
Портиерът се разсъни и глупавата му физиономия се намръщи.
— Не мога да ви дам такава информация, сър — отвърна той рязко. — Наминете, ако обичате, сутринта и попитайте в канцеларията.
— Умник, а — обади се насмешливо Слим, като приближи пистолета си към него. — Изплюй камъчето! Кой е в 243?
При вида на пистолета, лицето на портиера заприлича на мръсно тесто и той пипкаво запрелиства регистъра. Еди го грабна от ръцете му. Бързо прокара пръст по списъка на номерата.
— Ана Борг. Коя, по дяволите, е тази?
Той забеляза, че стаите от двете страни на 243 са празни. Слим хлъзна пистолета по дланта си, докато го хвана за цевта. Протегна се напред като хапеща змия и удари портиера между очите. Ударът бе страшен и той се просна зад масичката. Еди изви глава да го погледне.
— Не трябваше да го удряш толкова силно. Може би има жена и семейство.
Слим изглеждаше зъл.
— Давай да се качваме горе да видим тая женска.