— К’во става напоследък ли? Райли умира за мангизи. Не можеш ли да ни набъркаш някъде?
Хайни поклати глава.
— Няма шанс. От седмица не съм работил нищо. Довечера е единствената ми възможност. Трябва да отразя оная история за Бландиш, ама това няма да ми донесе много.
— Бландиш ли? Не беше ли това кралят на месото?
— Да.
Хайни показваше нетърпение за храната си — все поглеждаше през рамо за блондинката, а миризмата на пържещ се лук го влудяваше.
— Страхотно е, че мога да ям в такова време, нали? — продължи той, показвайки интерес към себе си. — Повечето хора просто се скатават някъде и пият, ама мен това не ме притеснява.
Бейли свърши с шунката и яйцата и се облегна назад.
— Какво има за Бландиш?
— Не Бландиш бе, дъщеря му. Виждал ли си я някога? Леле! Каква кукла! Разкошна е, разкошна. Слушай, приятел, бих дал едногодишния си наем да катурна тая женска.
Това не интересуваше Бейли, но бе трудно да спреш Хайни, след като веднъж е започнал. Той намести дебелия си задник още по-добре на стола и разпери дебелите си ръчички на масата.
— Тая кукла днеска ще вземе от банката семейните перли. Довечера ще има една шикозна забава и тя ще окачи педесе бона на врата си, за да го отпразнува.
— Педесе бона? — Бейли изведнъж се наведе напред.
— Педесе бона се завъртат около т’ва малко бяло вратле довечера — усмихна се самодоволно Хайни. — И тая кукла иска реклама за десет въшливи долара.
Блондинката дойде с пържолата и я сложи пред Хайни, изглеждаше добре приготвена и той засия. Потупа я по ръката и й кимна. Тя го изгледа с леден поглед и бързо се отдръпна, когато той се опита да я закачи.
Бейли седеше и мислеше. Остави Хайни да се разправя с яденето си и се загледа през отворената врата към улицата. Перли за петдесет бона — това изглеждаше голяма работа. Сбърчи вежди и се зачуди дали Райли ще има дързостта да се заеме с тях. Хвърли поглед към Хайни, който ядеше шумно.
— Знаеш ли дали тая кукла ще си ходи направо вкъщи след забавата? — попита внезапно Бейли.
Хайни застина с пълна вилица пред устата си.
— К’во ти става? — рече той с подозрение.
— Просто съм любопитен, това е всичко — погледна го Бейли с безизразно лице.
Хайни никога не можеше да откаже да разговаря.
— Разбрах го от човека на Макгауан… — започна той.
Бейли го прекъсна.
— Макгауан ли? Какво общо има той?
— Макгауан? Не си ли чувал за Джери Макгауан? — Хайни изглеждаше съвсем слисан. — Ти не се навърташ много наоколо, нали? Този Макгауан е един от наш’те богати безделници… лапнал е по тая кукла, разбираш ли? Неговият човек ми каза, че той ще я води в „Голдън слипър“ да чуе как Луис свири джаз след празненството.
— Само двамата, а? — замислено произнесе Бейли.
Хайни изглеждаше разтревожен.
— Надявам се, че няма да забъркаш някоя беля. Т’ва е голяма работа, Бейли, не става за твоите хора.
Бейли се озъби като куче.
— Нищо няма да забъркам.
Хайни го погледна с малките си очички, но Бейли срещна погледа му, без да трепне. След това се извърна и даде знак на блондинката. Уреди сметката си и стана.
— Ще се видим пак.
— Нещо се разбърза, а? — изгледа го Хайни.
— Стария Сам е отвън в колата. Кърти, ама е на път да се събуди. Господи! К’ва гадна нощ прекарах. Виждал ли си нявга такава горещина?
Хайни поклати глава. Чувстваше се по-безопасно, когато говореше за времето.
— Да бе, горещината беше страшна, ама и днеска ще бъде същото.
Бейли махна с ръка и тръгна към вратата. Като минаваше покрай блондинката, посегна да я плесне, но тя се изви като змия.
— О-о, не се вдетинявай — двамата го казаха в един глас, като Бейли я имитираше. Тя се разсмя пискливо и той се захили.
Излезе на улицата. Горещината го удари в лицето като стиснат юмрук. Маранята по пътя леко го замая. Бавно се приближи до пакарда, унесен в мисли. Значи перлите на Бландиш отново изплуваха на повърхността. Всеки дребен джебчия в Канзас нямаше да спи и щеше да се облизва, когато новината се разнесе. А с помощта на Хайни новините се разнасяха страшно бързо. Той осведомяваше всекиго за всичко. Нямаше любимци. Беше си направо свестен тип.
Бейли завари Стария Сам все още да хърка. Погледна го с неприязън и зави към близката дрогерия, където се затвори в една телефонна кабина. Набра номера и започна разговор с Райли. Набързо обясни какво му беше казал Хайни. Райли, изглежда, бе полумъртъв на другия край на жицата. Бейли го беше оставил в леглото с Ана и бе изненадан, че въобще вдигна слушалката. Явно беше ядосан за нещо.