От известно време Мама Грисън гледаше втренчено в стената и Док Уилямс започна да се притеснява. Когато Майчето изпадаше в такива замислени състояния, това значеше, че някой ще си има неприятности. Док се забавляваше с един автомат. Той нагласи заобления пълнител и прегледа лъскавите патрони, калибър 45, които бяха в него; след това загуби интерес, остави го на пода и си запали цигара. Не поглеждаше Майчето, защото тя не обичаше хората да проявяват интерес към нея. Тя седеше толкова неподвижно, че накрая той се изправи и излезе от стаята. Отвори входната врата и застана, загледан в градината, слабо осветена от луната. Почувства се по-спокоен и облегна дългия си тънък скелет на рамката на вратата.
Майчето не беше забелязала неговото излизане, изведнъж се размърда и стана от стола. По вида й личеше, че е взела решение, пристъпи тромаво към масата и извади от чекмеджето, скрито отдолу, парче гумен маркуч.
Док чу, че тя се движи и обърна глава. Видя я през отворената врата. Забеляза с любопитство гумения маркуч в ръката й. Тя се изкачи по стълбите с изненадваща за туловището й бързина. Док килна шапката си над очите и се почеса по тила. Майчето го бе хвърлила в недоумение.
Мама Грисън влезе в стаята на мис Бландиш. Запали лампата. Мис Бландиш бързо се изправи в леглото. Майчето приближи с гумения маркуч в ръка и седна на леглото съвсем близо до нея. Държеше маркуча така, че тя да може да го вижда.
— Пердашена ли си някога с такова нещо? — попита Майчето сурово.
Мис Бландиш поклати безмълвно глава. Тя току-що се бе събудила от един неспокоен сън и това й изглеждаше като продължение на кошмара.
— Боли — рече старата жена и я удари през коленете с невероятна сила.
Мис Бландиш застина и побледня, пронизана от остра болка. В мътния й сънен поглед проблесна внезапен гняв. Тя се изправи с усилие в леглото, като отхвърли завивките и сви малките си юмруци.
— Само да посмееш да ме удариш отново така… — започна тя.
Мама Грисън се ухили. Големите жълти зъби и придаваха вълчи вид и удивителна прилика със сина й.
— Надуваш се… така ли? — едната от огромните и горещи ръце сграбчи китките на мис Бландиш и ги прикова като с клещи. Мис Бландиш се заизвива и задърпа, но не успя да освободи ръцете си. Мама Грисън започна яростно да я налага с гумения маркуч.
Долу Уопи прекоси градината и срещна Док, който все още стоеше на вратата.
— Еди няма ли го още? — попита Уопи.
Док поклати глава. Последва Уопи във всекидневната. Уопи взе една бутилка и я вдигна срещу светлината.
— Няма ли нещо за пиене в тази проклета дупка? — простена той, като остави обратно бутилката.
Док отиде до шкафа и взе пълна бутилка. Извади тапата и наля две чаши.
— Къде е Майчето? — полюбопитства Уопи, като отпи една голяма глътка.
Док завъртя глава.
— Горе е, мисля, че обработва оная кукла.
Уопи напълни чашата си отново.
— Защо? — попита той. — Тя си е направо сладурана. За к’во беснее Майчето?
— Отде да знам? — рече смутено Док. — Старата вълчица седя тук цяла вечер, мисли, мисли, след това стана, грабна някакъв гумен маркуч и се пръждоса горе.
Изведнъж двамата мъже се спогледаха.
— Какво е това? — попита неспокойно Уопи.
Стояха така няколко минути, след това Док включи радиото. Засили джазовата мелодия, която изпълни стаята.
— Не трябва да я кара да крещи така — рече неловко той.
Горе Мама Грисън седеше пак на леглото, като дишаше тежко през месестия си нос. Малките й черни очички наблюдаваха мис Бландиш. Гуменият маркуч лежеше на пода, където го бе изпуснала. Мис Бландиш седеше изправена и извиваше чаршафа в ръцете си. Лицето и потрепваше конвулсивно и по страните й се стичаха сълзи.
— Сега можем да поприказваме — рече Мама Грисън.
Мис Бландиш не отговори, но я слушаше. Майчето започна бавно, но без да подбира думите си. Изведнъж мис Бландиш каза „не“ и след това продължи да го повтаря. Мама Грисън все още говореше. Мис Бландиш се бе отдръпнала в края на леглото. Тя коленичи с лице към стената, закри лицето си с ръце, като повтаряше „не“.
Накрая Майчето изгуби търпение.
— Не можеш да се отървеш, малка глупачко — озъби се тя. — Никога няма да се върнеш у вас, дори и след сто години. Знаеш прекалено много… ясно ли е? Като плати тези мангизи, татенцето ти никога вече няма да види своята прелест… избий си т’ва от тиквата. Слим все някога трябва да има някоя жена и е избрал теб. Ако си добричка, оставаш тук, ако ли не — ще те натикаме в чувал с прерязано гърло и после те чака дълбокият гьол. Казвам ти го ясно. Ще му дадеш ли възможност на Слим? Знаеш к’во ти казах. Какъв е отговорът?