Мис Бландиш обърна глава и погледна старата жена.
— Няма. Нищо не можеш да направиш, за да ме накараш някога…
Мама Грисън се изправи.
— Брей, какво упорито момиченце — каза тя. — Сега ще ти кажа нещо. Слим винаги е бил добро момче и той ще има т’ва дето го иска. Сигур мога да те бия до затъпяване, ама може би не мога. Това не оправя нещата… ти ще правиш каквото ти казвам и ще ти хареса, преди да съм свършила с тебе… ясно? Долу имам едно хубаво хапченце, от него ще ти дойде друг акъл. Можеш да си помислиш до довечера… ще ти донесе сладки сънища. Имаме си оправия за момичета като теб. Малко опиат и упоритостта изчезва… така е.
Обърна се към вратата и я отвори.
— Пак ще дойда.
Еди пое дълбоко въздух и килна шапката си назад. Каза си, че трябва да действа бързо. При такъв обрат и с тези ченгета долу беше изпаднал в дяволски трудно положение. Пристъпи към мъртвеца и коленичи, като се държеше настрана от просмукания с кръв килим около главата му. Веднага го позна. Беше Хайни, онзи вестникар, който каза на федералната полиция за Бейли. Еди се запита дали това е съвпадение. Набързо пребърка джобовете му, но не откри нищо интересно, само обичайните дреболии, които носи един мъж. Отвори портфейла и погледна вътре, след това с най-голяма бързина прибра всичко обратно. Изправи се и огледа стаята. Веднага забеляза, че не е имало борба. Предположи, че някой е почукал на вратата и Хайни е получил куршума, когато е отворил. От малката дупка Еди заключи, че пистолетът е бил почти играчка. Вероятно жена беше свършила тази работа. Леко докосна ръката на Хайни. Беше още топла. Трябва да е бил очистен много скоро. Сигурно докато Слим и той са били на етажа, прекрасно местенце, няма що.
Той погледна в коридора. Слим още наблюдаваше до стълбите, измъкна се от стаята и затвори вратата. Старателно избърса дръжката с носната си кърпичка. Беше малко късно за предпазни мерки, но навикът си е навик. Пресече до № 243 и опита дръжката, но вратата беше заключена. Почука леко. Слим погледна през рамо към него и после продължи да се взира надолу. Еди почука отново. Долепи ухо до вратата и пошушна:
— Айде, сестричке, отваряй или ще избия вратата!
Тя пак не отговори.
Изведнъж от улицата долетя воя на полицейски сирени. Еди рязко се извърна. Слим му махна с ръка да идва. Жената от 243 започна да надава писъци, които късаха нервите на Еди.
— Тая курва ще ни прати по дяволите… давай да се махаме.
Втурнаха се към стълбите и се понесоха нагоре към следващия етаж. Чуха отварянето на врати и крясъците на хора; след това трополене на крака при нахълтването на ченгетата.
— Покрива — изпъшка Еди. — Тю-ю, защо, по дяволите, оставихме автомата.
Врявата долу се чуваше слабо. Те се залутаха по коридора. Една врата в другия край изведнъж рязко се отвори и някакъв изплашен мъж подаде глава. Слим го удари пътьом, той изпъшка и се строполи. Някаква жена започна да крещи от стаята. В края на коридора се виждаше вратата, водеща към покрива. Беше заключена. Слим без колебание разби ключалката с два изстрела. Шумът от експлозиите в това затворено пространство разтърси двамата мъже. Едва поемайки си дъх, те се втурнаха по плоския покрив. Хладната тъмна нощ бе облекчение след горещата задуха в хотела.
След като притичаха до края на покрива, и двамата решително скочиха на съседната сграда, на около два метра по-долу. Беше тъмно и те бързо пропълзяха и си намериха прикритие. Над парапета, от който току-що бяха скочили, внезапно се появиха две глави с плоски шапки. Слим се поколеба и като се прицели внимателно, стреля два пъти. Едната от главите бързо изчезна, а другата се килна напред, сякаш бе улучена.
— Трябва да се разделим — каза Еди. — Ако се измъкнеш, ела в „Космос“.
Слим разтегна устни в гримаса.
— Ще се измъкна аз. Ще трябва да дойдат доста ченгета, за да ме спрат.
Еди го остави, свит зад едни комини. Слим обичаше трудните положения и Еди си каза, че ще се оправи. Погледна към улицата долу. Беше се събрала тълпа и улицата бе блокирана от край до край. Пред хотела стояха в редица полицейски коли. Тълпата представляваше море от обърнати нагоре глави. Като държеше пистолета си насочен, той се прехвърли през един близък парапет и се спусна на друг покрив. Скри се на най-тъмното място. Успя само да види няколко фигури, които предпазливо се движеха по покрива на хотела. Еди се ухили. Тези копои нямаха намерение да рискуват. Изведнъж чу как изтрещя пистолетът на Слим и видя едно от ченгетата да пада. Слим се забавляваше добре. Полицаите стреляха усилено по мястото, откъдето проблясваха изстрелите. Еди чу как куршумите свистяха над главата му и бързо смени позата си.