Нямаше начин да се слезе от покрива на улицата. Всички долу бяха нащрек. Трябваше да се вмъкне в някоя сграда и да чака, докато напрежението стихне. Пистолетът на Слим изтрещя отново; звукът бе още по-далеч. Еди се зарадва, че Слим отвлича вниманието на ченгетата. Във всеки случай той никога не бе искал да има работа със Слим. Придвижи се внимателно, като се придържаше към тъмните места.
Изведнъж налетя на ченге. Оня излезе бързо иззад комините и се натъкна на Еди, преди и двамата да се усетят. Ченгето реагира бързо, но Еди го изпревари с част от секундата. Скочи напред и удари с юмрук едрата му глава. Ченгето, вместо да политне назад, тръгна към Еди и се вкопчи в него. Беше доста силен човек и в първия си устрем едва не свали Еди на земята. Залитнаха за момент, после се отскубнаха един от друг. Еди не искаше да използва пистолета си. Досега бе останал незабелязан и не искаше да привлича вниманието върху себе си.
Слим все още стреляше някъде наблизо. Полицаят имаше палка и пистолет, но беше толкова възбуден, че не стреля. Той се нахвърли отново, но този път Еди бе готов да го посрещне. Удари го с цялата си сила, докато връхлиташе, и ченгето се сгромоляса долу. Еди се намери отгоре му и нанесе удар между очите с дръжката на пистолета. Изправи се неуверено и внимателно се огледа.
На покрива всичко бе спокойно, макар че Слим все още стреляше откъм хотела. Изглежда, бе решил да устрои голяма битка. Еди забеляза наблизо една капандура и като изтича напред, припряно я отвори. Болтът, който я държеше, беше слаб и се счупи при първия натиск. Светна с фенерчето си в празната стая, сетне бързо провеси крака и се спусна долу. Протегна се и намести капандурата.
Отвори вратата на стаята и излезе в един тъмен коридор. Изтича до стълбите и с тихи, бързи стъпки слезе на втория етаж. Погледна през перилата преди да продължи и остана доволен, че го направи. Три плоски шапки се изкачваха стремглаво нагоре. Нямаше никакво време. Потта се стичаше по лицето му. Това наистина беше клопка.
Обърна се внезапно и безшумно влезе в най-близката стая. Вътре светеше и за миг си помисли, че стаята е празна; след това видя една жена, надвесена от прозореца, погълната от вълнението долу на улицата. Тихо затвори вратата и с два скока прекоси стаята. Грубо обърна жената към себе си. Тя бе толкова ужасена, че не можа дори да изпищи. Блъсна я с пистолета си в гърдите така, че дъхът й секна.
— Слушай, сестричке — каза бързо, — трябва да бъдеш послушна. Само да гъкнеш и ще си го получиш. Фантетата са по петите ми и нямам нито секунда.
Сетне, като я разгледа, видя, че е млада блондинка със сини очи. Беше със спретната черна пижама, която й отиваше.
— Бързо в леглото — заповяда той.
Ужасена, тя се подчини и натрупа завивките около себе си. Той се надвеси над нея.
— Трябва да ме прикриеш. Ако копоите надникнат, трябва да ги изпързаляш. Само да издрънкаш нещо не на място и ще те надупча… ясно?
Протегна ръка и угаси светлината. След това легна на пода до отдалечения от вратата край на леглото. Лежаха в тъмното и слушаха тропота на крака и отривистите, резки възклицания на полицаите, които минаваха от стая в стая и измъкваха обитателите от леглата им. Еди се повдигна предпазливо, колкото да види лежащото момиче.
— Не се шубелисвай, няма от к’во да се плашиш. Не съм легнал с теб, нали?
Тя обърна глава и го погледна в полумрака. Успя да различи само едно бяло петно, там където бе лицето й. Момичето не каза нищо. Той плъзна ръка под завивката и хвана ръката й.
— Просто ще стоя така, докато минат копоите. Ако те хванат нервите, може би ще вземеш малко сила от мен.
Тя лежеше неподвижно като мъртвец и той реши, че е страшно изплашена.
Изведнъж пред вратата отекнаха тежки стъпки. Една глава се подаде и ярък лъч светлина удари момичето между очите. Тя изпищя леко и вдигна глава. Еди лежеше зад леглото, но здраво стискаше ръката й.
— Кой е? — попита тя.
— Окей, мис — рече ченгето, като я огледа добре, и то с удоволствие. — Не са ви безпокоили, нали?
— Какво има? — настоя тя. Еди й го призна — тя се справяше с ролята си, като професионалистка.
— Търсим едни птички — обясни ченгето. — Ама ако не сте чули нищо, заспивайте си пак… извинете, че ви събудих.
Еди се ухили безгласно. Такова лигавене и дрънканици от едно ченге!
— Бихте ли излезли, моля! — гласът на момичето прозвуча сърдито.