— Разбира се, разбира се — главата на ченгето се изгуби. Еди леко се поотпусна, но отново застана нащрек, тъй като ченгето надникна пак.
— Приятни сънища — рече закачливо и изчезна с хихикане.
— Не се притеснявай — обърна се Еди към момичето. — Добре се справяш.
Тя не каза нищо, но той усети, че стиска ръката му. Лежеше на пода и слушаше. Врявата отвън нарастваше. Еди се зачуди дали не бяха заловили Слим. Чувстваше се в безопасност, легнал така в тъмното, и мислено се поздрави.
— Това беше добре свършена работа — каза тихо и тя стисна силно ръката му. Той бавно седна на пода, след това се изправи на крака. В сградата беше тихо.
— Окей, сестричке — ухили се в тъмнината, — благодаря, добре ги извози.
Блондинката още държеше ръката му. Повдигна се на лакът.
— Тръгваш ли?
Еди обърна глава и я погледна. Успя да види само неясните очертания на лицето й до себе си. Тая кукла наистина си я биваше.
— Да-а — в гласа му звучеше съжаление. — Тръгвам си.
— Още не си се повозил — промълви тихо тя. Еди се втрещи.
— Ха, да му се не види… — рече той и избухна в смях и наистина остана.
След два дни в „Трибюн“ се появи обява, предлагаща няколко бурета боя. Мама Грисън подхвърли вестника на Док.
— Приготвил е мангизите. Сега трябва да ги приберем.
Док хвърли поглед на обявата и се ухили.
Майчето се обади.
— Ще бъде лесна работа, щом старецът трепери за дъщеря си. Агентите от ФБР-то са нащрек, ама няма да мръднат, докато той не я получи обратно. Първо взимаме мангизите, после ги извозваме. Напиши друга бележка и му кажи как да предаде чантата. Кажи му да иде с кола до бензиностанцията на Максуел. На километър и половина от там ще види светлина. Щом я види, да хвърли чантата встрани от пътя. Трябва да кара бързо, да не спира и да дойде сам. Кажи му, че ако почне да хитрува, ще бъде лошо за куклата. Когато момичетата ги отвличат, може да им се случат един куп неща и без да бъдат очистени… кажи му го.
Майчето погледна към Флин, който се излежаваше полузаспал в един фотьойл.
— Излез на пътя зад бензиностанцията с едно фенерче и като дойде старецът, дай му сигнал. Няма да си имаш неприятности, ама може да се опитат да те проследят. Пътят е все прав и няма начин да тръгнат след теб, без да ти забележиш. Ако се приближат, пусни чантата в средата на пътя, ще се разколебаят. Като видят, че си оставил мангизите, ще се оттеглят, щото ще знаят какво значи т’ва за момичето. Лесна работа е, ама гледай да не я оплескаш.
Флин кимна с глава и попита:
— Утре вечер ли?
— Аха — мама Грисън потри огромните си ръце. — Ще бъде един път работа.
Флин и Док я оставиха и се качиха горе в стаята на Еди. Той лежеше в леглото. Махна им с ръка, когато нахълтаха.
— Мангизите са готови — рече Флин, като сядаше на леглото. — Утре вечер отивам да ги взема.
Док неспокойно крачеше из тясната стая.
— Имаш ли нещо за пийване, Еди?
— Аха, ще го намериш в шкафа… Подай и на нас.
Док приготви три пълни чаши и ги подаде. Флин отпи, после остави своята на пода близо до себе си.
— Да си виждал Слим? — попита той.
Док се ухили.
— Слим кърти. Още не се е свестил от леката си уплаха от миналата нощ.
Флин погледна Еди и се ухили похотливо.
— Охо, ти си късметлия. Точно по средата на боя си намираш някоя кукла и го довършвате в леглото.
Еди сви рамене.
— Не мога да се отърва от тях — усмихна се той. — Слушайте, хлапаци, тези женски си падат страшно по мене. Не направих ли Слим за смях, а?
И тримата се изсмяха гръмогласно.
— Виж к’во, Еди — каза Док, като бършеше очите си. — Слим добре ги обработи тези ченгета. Трима нехранимайковци очистени и четири тежко ранени. Слим нямаше и драскотина, но направо му бяха изкарали акъла.
Флин поклати глава.
— Басирам се, че не беше уплашен — той отново взе чашата си. — Това е най-хладнокръвният тип, когото познавам.
Док премигна.
— Не е чак толкова хладнокръвен — рече той и врътна глава към тавана. — Направо се е запалил по тая кукла горе.
Еди го погледна сърдито.
— К’во става с куклата? Нещо я забравих в тая суматоха.
Док сви рамене.
— Майчето я е упоила с малко наркотик, дигна го от мен. Не е лошо измислено, няма да прави пакости и ще приема, каквото я сполети.
Еди отхвърли нетърпеливо завивките и се измъкна от леглото. Грабна панталоните си и започна бързо да се облича.
— Мисля да я видя тая кукла — мрачно измърмори той. — Не съм я виждал от няколко дена и искам да видя к’во прави Майчето с нея.
Док и Флин се спогледаха.
— По-спокойно — рече нервно Док. — Знаеш, че Майчето ни каза да не закачаме женската.