Еди се изправи. Не можеше да издържа повече.
— Слушай, малката — каза тихо той. — Отсега нататък ще те пазя.
— Но той не направи нищо… отиде си. Знам, че ще се върне… старицата ми каза — тя започна тихо да плаче. — Какво ще правя? Той е такъв страхливец… стои само и ме опипва със студените си ръце. Поне да направеше нещо, вместо да стои така. Не ме интересува какво ще направи, само да можеше да си ида у дома. Искам да си ида у дома…
— Аз ще оправя тая работа, малката — рече Еди. — Не се разстройвай.
Той отвори вратата и излезе. Не погледна назад. Има неща, които човек няма сили да погледне — и мис Бландиш бе едно от тях. Срещна Док до стълбите. Двамата слязоха мълчаливо долу. Флин, който се бе облегнал на стената до стаята на Слим, ги последва. Влязоха в стаята на Еди.
Еди отчаяно сви рамене.
— Този мръсен кучи син ще я побърка — рече той ядосано. — За нея е по-добре да умре.
— Е, за Бога, Еди — обади се Флин. — Остави ги на мира, а? Жените винаги носят неприятности и ти знаеш, че Майчето няма да те търпи, ако буйстваш.
Еди се замисли.
— Смятам, че тая кукла ще е по-добре да умре — въздъхна накрая той.
Убитият идентифициран
Научаваме, че мъжът, който бе жестоко убит в хотел „Палас“, е идентифициран като Алвин Хайни, нещастния журналист от светската хроника. Точно Хайни обади на полицията, че бандата на Райли го е разпитвала за местонахождението на дъщерята на Джон Бландиш — отвлечената наследница. Стана ясно, че откупът 500 000 долара ще бъде платен днес. Джон Бландиш, който се страхува за безопасността на дъщеря си, е забранил намесата на щатските власти, въпреки, че Министерството на правосъдието е готово да вземе участие в това, което ще стане най-голямото разследване на века, когато се установи, че отвлеченото момиче е в безопасност.
Полицията има основание да вярва, че Алвин Хайни е бил убит от бандата на Райли. Двамата мъже, които избягаха след отчаяна престрелка на покрива на хотела, бяха идентифицирани от портиера по полицейски фотографии…
Мама Грисън прочете съобщението на шайката си. Когато остави вестника те се спогледаха с усмивка.
— Тази въшка Райли свърши чудесна работа, като се захвана с това — каза Слим — … всичко се пише на него.
Еди изглеждаше замислен.
— Да-а, може за сега да е окей, ама запитал ли си се кой точно е пречукал Хайни. Не е Райли… знаем това, не сме и ние. Онова, което не ми дава мира, е какво общо има тука тая Борг. Залагам последния си цент, че тя е очистила Хайни… ама защо? Знае нещо, което ни свързва с Райли, и това не ми харесва.
Майчето го погледна с малките си черни очички и поклати глава.
— Еди, ти си прав. Има някаква измама тука, дето може да ни подхлъзне. Преди да приберем мангизите, трябва да знаем нещо за тая Борг. Да идеш в града и да видиш дали не можеш да научиш нещо за нея, а?
— Окей, Майче… кой иска да дойде? — Еди погледна въпросително Слим, който поклати глава.
— Най-добре иди сам — намеси се Майчето, като гледаше Слим — и добре внимавай как пипаш. След историята от оная вечер ченгетата ще са нащрек и ще внимават за всеки, дето не им харесва. Голям шанс е, че портиерът ви е объркал.
Еди видя, че Слим яростно си гризе ноктите. Направо го хващаха нервите. Еди си помисли, че на мис Бландиш й се пише лошо. Улови погледа на Майчето и извърна глава. Тя стана и го последва навън.
— Не можеш ли да кажеш на Слим да остави на мира оная кукла горе? — попита той.
Майчето го изгледа внимателно.
— Слушай, Еди, т’ва не е твоя работа… не разбираш ли? Ти си добро момче и правиш каквото ти се каже… стой настрана от тая работа.
— О-о, хайде, Майче — Еди опита да се усмихне. — Тая сладка кукла не заслужава да я мърси такъв левак. Защо не оставиш момичето на мира?