Очите на Майчето изведнъж светнаха гневно. Дебелите й устни се изкривиха и оголиха зъбите. Изглеждаше като стара вълчица.
— Внимавай — озъби му се тя. — Слим ще я има тая кукла, ако я иска. Знаеш, че Слим е бил добро момче с жените и ако тази му харесва… е, може да я има.
Еди се усмихна подигравателно. Знаеше, че е опасно, но искаше да се добере до истината.
— К’во му правиш на момичето… подготвяш нещата за Слим, а? — думите му бяха изречени тихо и бързо. — Толкоз ли е страхлив, че не може да оправи едно момиче, без да си я укротила предварително с малко опиат?
Майчето го удари през устата с опакото на ръката си. Ударът беше силен и му разрани устните. Той се олюля леко на пети, но успя да изобрази усмивка.
— Окей, Майче — каза, като се оттегляше. — Да забравим, а?
Той я остави, застинала неподвижно, месестото й лице бе позеленяло от гняв. Предполагаше, че тя вече няма да се върне към този въпрос, но трябваше да внимава. Поколеба се с коя кола да отиде и реши да вземе доджа. Доколкото разбираше от тези работи, полицията сигурно бе забелязала другата, а той не искаше да рискува.
Стрелките на часовника над нощния клуб „Космос“ показваха един и дванадесет, когато той спря отпред. Измъкна се от колата и влезе в клуба. Чистачките все още слагаха ред след миналата вечер и той трябваше да мине внимателно между кофите, като стъпваше по мокрите плочи. Момичетата репетираха под ръководството на един дребен слаб мъж, облечен в бял пуловер и мръсни фланелени панталони. Пианистът блъскаше по пианото с цигара, увиснала между устните. Момичетата се усмихнаха на Еди — беше добре известен в клуба и всички го обичаха. Той поспря, колкото да ощипе някой начервена буза и да потупа някой загладен задник, преди да отиде в канцеларията.
Пийт седеше с крака върху бюрото и размишляваше. Изглеждаше изненадан, че вижда Еди. Пийт бе дебел и мазен. Неспокойните му очи огледаха Еди, преди да му предложи отпуснатата си ръка.
— Как си, Пийт? — Еди седна на ръба на бюрото. Как вървят работите?
Пийт започна да хленчи.
— Бизнесът хич го няма — отвърна, като запали една черна пура. Еди си взе от кутията без покана. — Всички се изнервиха от оная стрелба.
— Да-а — ухили се Еди, — четох за нея. Т’ва дрънкало Райли май стана важна клечка тук напоследък.
Пийт се начумери.
— Има нещо съмнително тука — рече той, като дъвчеше пурата си. — Райли никога не е пипвал такава голяма работа. Трябва да е откачил или нещо такова. Е, ако беше Слим…
Еди леко присви очи.
— Слим беше за една седмица извън града — рече спокойно. — Аз бях с него и с другите момчета.
— Разбира се, разбира се. — Пийт се взираше разсеяно в тавана. — Бил си извън града, така е. Не съм те виждал наоколо от известно време. И все пак, ако аз бях отвлякъл тая Бландиш, щях страшно да внимавам. Ченгетата чакат само да се вземе откупът и да се върне момичето, за да започнат война. И самолети имат готови.
— Е, това си е работа на Райли — рече безучастно Еди.
— Да, както казваш… това си е работа на Райли.
— Някога да си попадал на една женска на име Ана Борг? Попита небрежно Еди, като разглеждаше пурата си, но Пийт го стрелна с поглед.
— Разбира се, че познавам Ана. И какво от това?
— Искаме да знаем нещо за тая кукла — наведе се Еди напред. — Коя е тя?
— Да ти кажа, Ана е екстра момиче…
— Остави т’ва — грубо го прекъсна Еди. — Знам как изглежда… Искам да знам коя е тя и с какво се занимава.
Пийт го гледаше през гъстия облак дим, който излизаше от влажната му уста.
— Сериозно ли се интересуваш?
— Хайде, Пийт, изплюй камъчето — отвърна рязко Еди. — Важно е.
— Ана е с гангстерите — рече бавно Пийт.
— От чия шайка е?
Пийт се усмихна. Наведе се напред и дебелата му физиономия се приближи до лицето на Еди.
— На Райли!
Еди се вцепени.
— За Бога…
— Да, мислех си, че това ще те стресне — червените очички на Пийт святкаха. — И вярвай, Еди, доста хора се стряскат от същото нещо. Питат защо Ана не е с Райли. И точно това ги кара да се навъртат тука. Подозрително, нали? Райли слага ръка на оная кукла Бландиш и зарязва Ана без пукната пара!
— Може би тя наблюдава как вървят нещата — предположи Еди.
— Ами! — отвърна Пийт. — Не е моя работа, но мисля, че на Ана й е дошло много. Освен т’ва тя не е от онези, дето се оставят лесно. Ще причини маса неприятности, преди да я изритат.
Еди се замисли.
— Къде е отседнала? — попита накрая. — Още ли е в „Палас“?
Пийт се измъкна от стола си. Хвърли угарката от пурата си в месинговия плювалник до вратата.